„И ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те проклина; и чрез теб ще бъдат благословени всички семейства на земята.“ (Битие 12:3)
„И в твоето потомство ще бъдат благословени всички народи на земята, защото си послушал Моя глас.“ (Битие 22:18)
„Остани в тази земя, и Аз ще бъда с теб, и ще те благословя; защото на теб и на твоето потомство ще дам всички тези страни, и ще изпълня клетвата, която се заклех на баща ти Авраам; И ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тези страни; и в твоето потомство ще бъдат благословени всички народи на земята; Защото Авраам послуша Моя глас и спази Моите заповеди, Моите наредби, Моите закони и Моите постановления.“ (Битие 26:3-5)
Бог въвежда думата „семе“ веднага щом „грях“ помрачава текста на Писанието. В тази дума е капсулирана мисълта за бъдещ потенциал и потомство. Така Бог има Своето Семе и въпреки ужасните последици от греха, с Него винаги има обещание и цел. Ако никой друг не може да се справи с това, Бог може.
Така че Семето на жената се вижда като божествено лекарство за змията и всичките ѝ хитрости (Битие 3:15). Нямаме проблеми да идентифицираме Господ Исус като Този, за Когото Бог говори. Всичко друго потомство на Адам е било осквернено, но Господ Исус дойде цял и неосквернен.
Сега, когато дойде времето да се създаде семейството, от чиито потомци в крайна сметка ще произлезе това Семе, Бог призовава Аврам и го уведомява за съдбата, която го очаква. Така Павел щастливо заявява: „на Авраам и на неговото потомство бяха дадени обещанията“ (Галатяни 3:16). Семето, което ще се справи с греха, ще бъде от такова потекло.
Когато започнете да мислите за обещанията, дадени на Авраам, се сблъсквате с неща, които имат общо с Божиите върховни благословения за всички хора. Божиите обещания са били свързани с „потомците“, които Бог е казал, че ще има. Те ще бъдат като морския пясък и като небесните звезди по множество, за да влязат във вечни благословения. Авраам ще бъде баща на много народи (Римляни 4:13-17).
Сега трябва да се зададе въпросът как Бог може да се ангажира с обещанието и изпълнението на тези неща с такава сигурност. В Галатяни 3:16 Павел твърди, че тези неща са били обещани на Авраам и на неговото Семе, че чрез Единствения, и това Семе е бил Христос.
В това се крие същността на въпроса. С окончателното поражение на Сатана и с всяко изпълнение на всички Негови обещания, Бог гледа не на синовете на Адам, а на Сина Божий. Само в Христос обещанията на Бога намират окончателно изпълнение.
Алилуя, какъв Спасител! Днес нека се радваме само в Него, защото всички Божии обещания в Него са „да“ и „амин“ (2 Коринтяни 1:20).
„Няма да се провали, нито да се обезсърчи, докато не установи правосъдие на земята“ (Исая 42:4).
