Вчерашното ни размишление видяхме, че Този, Който е Божият Син, е станал Човек. В Евреи 2 ни се дават много причини защо Той е станал Човек, но три пъти се споменава, че е било, за да страда.
Преди това разгледахме в стих 9 Неговите изкупителни страдания. Тук, в стих 10, пред нас е представен различен вид страдание. Господ Исус е наречен Водач, или Капитан на нашето спасение. Изглежда има алюзия за водачеството на Моисей, а след това и на Исус Навин, които изведоха израилтяните от Египет, през пустинята и в Обетованата земя. Днес имаме Водач, Който е по-велик от Моисей (Евр. 3) и по-велик от Исус Навин (Евр. 4). Господ Исус, нашият велик Водач, води много синове към слава! И все пак, докато не дойде денят, когато ще достигнем славата, Той ни води през пустинята. Лесно ли е пътуването през пустинята? Лесно ли беше пътуването за израилтяните? Не, за тях имаше много трудности по пътя, а и за нас, нашият живот в този свят често е обременен от трудности и страдания от много видове.
Колко чудесно е, че имаме Водач, Който е напълно запознат с всички трудности по пътя. Той беше усъвършенстван чрез страдания. Думата „съвършен“ тук има смисъл на квалифициран да заеме определена длъжност или позиция. Самият Господ Исус е страдал в този свят, за да бъде подходящ Водач за нас през този свят. Бъдете насърчени! Каквито и страдания да преживявате, ние имаме Водач, Който е способен да ви преведе през тях и към слава, защото Той Сам е страдал тук.
