„Обичайте прочее пришълеца, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. От Господа, твоя Бог, да се боиш; на Него да служиш, към Него да се прилепиш“ (Втор. 10:19-20). Той се грижи за сираците и обича пришълеца; поради тази причина те трябваше да обичат пришълеца. Но много по-голямо е нашето познание за нашия Господ Исус Христос, „Който ни обича и ни е умил от греховете ни със Своята кръв и ни е направил свещеници и царе на Бога, Своя Отец.“ И това носи със себе си по-голямо задължение да Му служим, да Го обичаме и да ходим в послушание, отколкото задължението на Израел.
„Е, тогава, нека винаги да помним – да, нека да го имаме дълбоко, дълбоко в сърцата си, че според нашите привилегии са и нашите задължения. Нека не отхвърляме здравословната дума „задължение“, сякаш има законен оттенък. Далеч от това! Би било абсолютно невъзможно да си представим нещо по-далеч от всяка мисъл за законност от задълженията, които произтичат от позицията на християнина. Много сериозна грешка е постоянно да се вика „Законно! Законно!“, когато светите отговорности на нашата позиция ни се налагат.“ А.Г. / Ч.Х.М.
