ПОМНЕТЕ ГО
Думите на Павел разкриват чудната благодат на Господната вечеря:
Господ Исус в същата нощ, в която беше предаден, взе хляб; и като благодари, го разчупи и каза: „Вземете, яжте; това е Моето тяло, което се чупи за вас; правете това за Мой спомен.“ (1 Коринтяни 11:23-24)
Хлябът символизира Христовото тяло, дадено за нас на Голготския кръст. Когато участваме, ние си спомняме Неговата жертвена смърт – как Той понесе гнева, който ни се дължеше, прославяйки Бога чрез всичко това.
Чашата ни напомня за Неговата кръв, пролята за нас:
„Тази чаша е новият завет в Моята кръв. Правете това, колкото пъти пиете, за Мой спомен.“ (1 Коринтяни 11:25)
Всеки път, когато ядем хляба и пием чашата, ние прогласяваме Господната смърт, докато Той се върне.
ДОКАТО ТОЙ ДОЙДЕ
Сърцата ни трябва да преливат от обожание, докато си спомняме огромната любов, изразена в Неговата смърт за нашите грехове. Христос даде Себе Си, молейки само да Го помним, докато Той дойде отново в слава, за да ни приеме като плод на Своето страдание (Римляни 8:29).
Кръстът и славата са неразривно свързани – пълното изкупление на вярващия идва чрез двете.
ПО ДОСТОЕН НАЧИН
Трябва да уредим отношенията си с Бога, преди да участваме. Господната вечеря е за тези, които са спасени; тя е спомен за Този, Който умря за нашето спасение.
Павел предупреждава:
„Затова, който яде този хляб или пие тази чаша Господна недостойно, ще бъде виновен за тялото и кръвта Господни. Но нека човек да изпитва себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата. Защото който яде и пие недостойно, яде и пие осъждане на себе си.“ (1 Коринтяни 11:27-29)
Всеки християнин е позиционно достоен, но неизповяданите грехове правят участието недостойно, носейки Божието наказание (1 Коринтяни 11:32). Павел разказва за преживяването на коринтяните: мнозина бяха слаби, болни, а някои умряха поради небрежно участие.
Самоизследването и покаянието са от съществено значение за избягване на осъждането.
КАТО ПОКЛОННИЦИ
Господната вечеря не е само за получените ползи, но и за навлизане в Божията перспектива за Христовата смърт. Ние се покланяме зад завесата, размишлявайки колко скъпоценен беше Исус за Отца, докато Той понесе греха и се подчини до смърт (Евреи 10:19-22).
Сърцата ни са изпълнени с обожание, хвалейки Го:
„На Този, Който ни възлюби и ни изми от греховете ни със Своята кръв, и ни направи царе и свещеници на Своя Бог и Отец, на Него да бъде слава и господство во веки веков. Амин.“ (Откровение 1:5-6)
КАТО ДАРИТЕЛИ
Въпреки че получаваме много, ние идваме като дарители – предлагайки поклонение, хвала и благодарност, защото сме изкупени чрез Христовата смърт.
Събрани около Него с хляба и чашата, нашите привързаности са извлечени, Неговата любов прониква в душите ни и ние се покланяме в обожание. Този свещен момент ни кара да копнеем за деня, когато ще Го видим лице в лице и ще Му се покланяме завинаги.
— Е. Денет, редактирано
