Всичко за хвалата и славата!
Когато ангелът възвести раждането на Спасителя на овчарите, Лука записва: „И внезапно при ангела се появи множество небесно войнство, които хвалеха Бога и казваха: „Слава на Бога във висините““ (Лука 2:13). В допълнение към това, „славата Господна ги осия; и те се уплашиха много“ (Лука 2:9). И защо не? Тези ангели бяха вестители на Царя на царете.
В началните стихове на Посланието към евреите читателите се запознават с Превъзходния: „И когато пак въвежда Първородния във вселената, казва: „И нека Му се поклонят всички Божии ангели““ (Евреи 1:6). Няма поздрав. Всички погледи веднага са насочени към Божествената Личност. Той не говори от името на Бога, както пророците, защото Той е Бог.
Докато читателят продължава, той открива, че официалната слава на Господа сияе от стиховете. Този пред него е Божият Син. Той е Божият Глас. Той е Наследникът на всичко. Той е Създателят на всичко. Той е Самият Източник, който сияе – не просто отражение, а Самият Блясък в цялата си яркост. Той е Поддържащият всичко. Той е Очистването на греховете. Той е седнал отдясно на Величието във висините. Той е Превъзходството – толкова по-добър от ангелите, че те Му се покланят (Евреи 1:1-4).
Когато четем това изявление за официалната слава на Господа, изпълнени ли сме със страхопочитание, както бяха овчарите, когато им беше представена Неговата слава във Витлеем? Когато зърнем Неговата слава, падаме ли в поклонение, признавайки Го за това, което е, и себе си за това, което сме? Не трябва ли, подобно на овчарите, да се върнем от Неговото присъствие, хвалейки Бога за всичко, което сме чули и видели (Лука 2:20)? Какво свидетелство би било това за света!
