От: Неизвестен автор
„Всички грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7)
Защо Господ не проявява силата Си и не ме избавя?
Добре е да се има предвид, че това не е денят на Христовата сила, а денят на Неговото съчувствие. Когато преминава през дълбоките води на страданието, сърцето понякога може да се почувства склонно да попита:
Защо Господ не проявява силата Си и не ме избавя?
Отговорът е: Това не е денят на Неговата сила.
Той би могъл да предотврати тази катастрофа или да отвърне тази болест. Той би могъл да премахне тази трудност; Той би могъл да свали това напрежение; и Той би могъл да запази този възлюбен и нежно ценен обект от жестоката хватка на смъртта. Но вместо да прояви силата Си, за да ни избави, Той позволява на нещата да следват своя ход и излива Своето сладко съчувствие в потиснатото и разбито сърце. Той го прави по такъв начин, че да предизвика признанието, че за нищо на света не бихме пропуснали изпитанието, поради изобилието на утехата.
Скоро Той ще прояви Своята сила; Той ще извади меча Си, Той ще излезе като ездач на белия кон. Той ще оголи ръката Си; Той ще отмъсти за Своя народ и ще поправи неправдите им завинаги.
Сега Неговият меч е прибран, а ръката Му е покрита. Това е времето да се разкрие дълбоката любов на Неговото сърце, а не силата на Неговата ръка, нито остротата на Неговия меч.
Доволни ли сте да бъде така? Достатъчно ли е Христовото съчувствие за вашето сърце, дори сред най-острата скръб и най-интензивното страдание?
Неспокойното сърце, нетърпеливият дух, непокорната воля биха накарали човек да копнее да избяга от изпитанието, напрежението, трудността, но това никога не бива да става. Трябва да преминаваме от степен на степен в училището, но Учителят ни придружава, и светлината на Неговото лице и нежното съчувствие на Неговото сърце ни поддържат при най-трудните обстоятелства.
„Защото както страданията на Христос изобилстват в нас, така и нашата утеха изобилства чрез Христос“ (2 Коринтяни 1:5); „Всички грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:7)
Бог ни дава мир в Себе Си, който е отвъд нашето разбиране. Ние сме във връзка с Бога; Той е нашето убежище във всичко, и събитията не Го смущават. Той знае всичко и го знае предварително. Събитията не разклащат нито Неговия трон, нито Неговото сърце; те винаги изпълняват Неговите цели. Но за нас Той е любов; ние сме, по благодат, обекти на Неговата нежна грижа.
Той ни слуша и навежда ухото Си, за да ни чуе. Затова във всичко, вместо да се тревожим и да претегляме всичко в собствените си сърца, ние трябва да представяме своите молби на Бога в молитва, с усърдие и със сърце, което се разкрива. Ние сме човешки същества със знание за Божието сърце и знаем, че Той ни обича съвършено, така че дори докато отправяме молбата си към Него, вече можем да благодарим, защото сме сигурни в отговора на Неговата благодат, какъвто и да е той. Нашата молба е това, което трябва да Му представим. Нито пък е студена заповед да разберем Неговата воля и след това да дойдем пред Него; ние трябва да отидем при Него с нашите молби. Не се казва, че ще имате това, което искате, но че Божият мир ще пази сърцата ви.
Ние Му се доверяваме и Неговият мир, мирът на Самия Бог, ще пази сърцата ни. Не се казва, че нашите сърца ще пазят Божия мир, но след като сме възложили бремето си на Този, чийто мир нищо не може да смути, Неговият мир пази сърцата ни.
Ние хвърляме тревогите си пред Този, Който се грижи за всичко и знае всичко предварително. Постоянният мир на Бога на любовта успокоява сърцата ни. Той ни дава мира, който е в Него Самия и който е над всяко разбиране (или поне пази сърцата ни чрез него), точно както Той Самият е над всички обстоятелства, които могат да ни смутят, и над бедното човешко сърце, което е обезпокоено от тях.
О, каква благодат! Дори нашите тревоги са средство да бъдем изпълнени с този чуден мир, ако знаем как да ги донесем на Бога. Колко верен е Той.
