Когато Варнава дойде в Антиохия, където мнозина наскоро бяха повярвали, той „ги увещаваше всички да пребъдват в Господа с твърдо сърце. Защото той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра; и голямо множество се прибави към Господа“ (Деяния 11:23-24).
Това е, което християнинът трябва да прави – да се прилепи към Господа с цяло сърце! В Христос има сила и достатъчност за всичко, което Той би искал да правите или да бъдете. На някои е позволен дълъг период на радост при първото повярване; но Бог познава сърцата ни и колко скоро започваме да зависим от радостта си вместо от Христос. И все пак, не радостта, а Христос трябва да бъде нашият Обект. Грехът вече не остава върху вас – Бог е изличил греховете ви;
но плътта е във вас до края; и старият корен ще пуска своите пъпки, които трябва да бъдат откъсвани, когато се появят, ако не искаме да пожънем горчивите му плодове. От него не може да излезе никакъв добър плод. Новата природа е тази, която дава плод за Бога. Но макар че плътта е във вас, не мислете за това, а мислете за Христос и търсете Неговата благодат, за да се отвърнете от плътта.
Докато растете в познанието на Христос, идва радост, по-дълбока от първата радост. Познавам Христос повече или по-малко от около четиридесет години и мога наистина да кажа, че сега имам хиляда пъти повече радост в Него, отколкото в началото. Това е по-дълбока, по-спокойна радост. Водата, която се спуска по хълм, е красива за гледане и вдига най-много шум, но ще откриете, че водата в равнината е по-дълбока, по-спокойна и по-общополезна.
Прилепете се към Господа. Разсеяното или разделено сърце е проблемът на християните. Когато търсим нещо, което не е според Христос, ние сме далеч от източника на сила.
Когато душата е изпълнена с Христос, ние нямаме сърце или око за боклука на този свят. Ако имате вяра, няма да си задавате въпроса: „Каква вреда има в това и в онова?“, а по-скоро: „Правя ли това с одобрението на моя Господ? Може ли Той да върви с мен в това?“ Не позволявайте на света да влезе в сърцето ви и да разсейва мислите ви. Говоря особено на вас, младите. По-възрастните са имали повече опит какво е светът и знаят повече какво струва той; но всичко блести пред вас, опитвайки се да ви привлече.
Усмивките му са измамни – все пак се усмихва. Прави обещания, които не може да спази – все пак ги прави. Сърцата ви не могат да бъдат удовлетворени от света: той не може да ги изпълни. Те са твърде малки за Христос: Той изпълва небето с радост и ще изпълни сърцето ви до преливане.
Прилепете се към Господа с цяло сърце. Той знае колко коварно е сърцето и колко скоро поставя нещо на Негово място. Наистина ще трябва да научите какво има във вашето собствено сърце: но останете с Бога и ще го научите с Него, с осъзнаването на Неговата благодат. Ако не го направите, ще го научите с горчива скръб, чрез успешното изкушение на дявола.
Ако сте се отдалечили от Бога и други неща са се намесили и са образували кора върху сърцето ви, така да се каже, няма веднага да си върнете радостта. Бог ще иска от вас да се справите с тази кора с истинско самоосъждане и да се върнете при Него.
Помнете, че Христос ви е купил със Своята собствена кръв, за да бъдете Негови, а не на света. Не позволявайте на Сатана да застане между вас и Божията благодат. Колкото и небрежни да сте били, колкото и далеч да сте се отдалечили от Него, разчитайте на Неговата любов, когато се връщате при Него. Негова радост е да ви види отново.
Гледайте на греха с ужас, но никога не Го оскърбявайте, като не се доверявате на Неговата любов. Той ви е обичал, обича ви сега и ще ви обича до края.
Разговаряйте много с Исус, вашия Спасител. Никога не бъдете доволни, без да можете да ходите и да разговаряте с Него като с скъп приятел. Не се задоволявайте с нищо по-малко от близка връзка на душата с Този, Който ви е обичал и ви е измил от греховете ви със Своята собствена кръв. Помислете какво е претърпял Той – осъждането на греха на кръста, за да ви направи Свои!
