Много хора в Солун бяха отговорили на Божия призив, оставяйки идолопоклонството зад себе си. След като бяха приели посланието на евангелието, представено от апостол Павел и неговите помощници, те се бяха обърнали към единствения истински и жив Бог и бяха започнали да Му служат с ентусиазъм. Днес трябва да се уверим, че сме свободни от идолопоклонство, защото сме изложени на неговото влияние, често без да осъзнаваме неговите коварни опасности. Нека се посветим от все сърце на нашия Бог и Отец, Който е направил толкова много за нас. Той дори даде Своя собствен Син, за да ни спаси и да ни доведе при Себе Си. Така е установена скъпоценна връзка с нашия Бог и Отец и с нашия благословен Господ, както и с вярващите. Трябва постоянно да я култивираме, за да можем да растем чрез вяра. Расте ли тя „извънредно“, както беше в случая с тези нови вярващи? Винаги има място за подобрение.
Нашата растяща вяра ни кара да се наслаждаваме на новата и вълнуваща връзка с нашия Бог Спасител в истинско общение с Него. Ние сме на вражеска територия, заобиколени от много опасности и изправени пред неочаквани предизвикателства. Нека култивираме връзката си с Него, тъй като нашата вяра ни кара да разчитаме на Него, докато се храним с Неговото Слово в отговор на Неговата любов. Така ще оцелеем, докато „растем в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Пет. 3:18).
Нека нашата вяра расте, както предполага горният стих, в отговор на нашия Бог Спасител. Благодарим ли Му за нашите братя и сестри, които ходят с Господа? Нека Му благодарим за мисионерите, които познаваме, докато се молим за тях и тяхната работа, и за младите хора, които се посвещават да служат на Господа на непълно работно време в лагери или по други начини. Колко много има за какво да се молим и за какво да Му благодарим!
