Светскостта е ужасна пречка за светеца. Имаме тройна опозиция: света, плътта и дявола. Светът е против Отца, както плътта е против Духа, а дяволът е против Христос.
Трудността се състои в това да не поддържаме близост с Христос, което светът би попречил. Тогава съм отворен за всякакви грешки, защото няма да си направя труда да бъда прав, ако не съм близо до Христос. Понякога е много трудно и неприятно да се занимаваш дори със светци: един няма да се откаже от това нещо, а друг от онова. Ако сме далеч от Христос, ще бъдем готови да се откажем от тях и няма да си направим труда да ги поправим, когато грешат. Така Моисей каза, когато беше в грешен дух: „Аз ли заченах целия този народ? Аз ли ги родих, та да ми казваш: „Носи ги в пазвата си“?“ (Чис. 11:12).
Павел казва: „Мои малки деца, за които отново се мъча в родилни болки, докато Христос се образува във вас.“ Вие, галатяни, сте се отклонили от правилния път, и аз трябва да ви накарам, така да се каже, да се родите отново. Аз отново се трудя за вас, за да бъдете прави, защото принадлежите на Христос. Когато Павел ги погледна в объркване, каквито бяха, далеч от Христос, той можеше само да каже: „Имам съмнения относно вас“ (Гал. 4:20); но когато ги погледна като в Христос, той можеше да каже: „Имам увереност във вас, в Господа“ (5:10).
Вярата не само вижда Христос в слава, но вижда и връзката между славата на Христос и светиите, връзката и обвързаността между Бога и Неговия народ, и това е, което дава възможност да се продължи напред. Така Моисей каза за Израел, че не само Бог е техен Бог, но те са „Твоят народ“. Истинската пречка е светът.
