Разказва се история за английски проповедник от 17-ти век на име Томас Уотсън. По определен повод, известен епископ се присъединил към публиката, докато Уотсън проповядвал. Епископът толкова много харесал посланието, че след това отишъл в дома на Уотсън, за да му благодари. По-специално, епископът бил трогнат от заключителната молитва на проповедника и искрено помолил Уотсън да му даде копие от нея. „Уви! Това не мога да дам“, отговорил Томас Уотсън. „Това не беше нещо подготвено, а изречено, както Бог ми даде възможност от изобилието на сърцето и чувствата ми.“
Изглежда очевидно, че Неемия е имал такъв молитвен живот. Отново и отново в неговите писания имаме привилегията да слушаме неговите моментни молитви към Небесния Бог. Когато владетелят на Персия му задал въпрос, Неемия се помолил, преди да отговори (2:4). Когато враговете на евреите заговорничили срещу тях, Неемия повел народа в молитва (4:9). Когато бил публично оклеветен, той се молил насаме (6:14). След като силно укорил грешащите свещеници и провалящите се хора, той тихо се помолил за Божията милост (13:14, 22, 29, 31). Неемия би се съгласил с Томас Уотсън, че молитвите му „не са били нещо подготвено“. Те идвали от изобилието на сърцето му, докато той просто казвал на Господа какво се случва във всеки даден момент.
Прекрасно е да ценим такава простота – да живеем в атмосферата на молитва. Молитвата трябва да бъде толкова естествена за Божието дете, колкото дишането. Разбира се, добре е да има определено време за лична молитва; Неемия също се е молил по този начин (1:4). Също така е от съществено значение да се срещаме редовно с Божиите хора за колективна молитва, както са правили първите християни (Деяния 2:42). Но ако култивираме навика да говорим често и разговорно с Бога през целия ден, няма да е странно да говорим с Него и при другите случаи.
