Част 1 – Сърцето на Давид
Тъй като Бог нарича Давид „човек по Своето сърце“ (1 Царе 13:14 NKJV), е редно да изучим сърцето на Давид, за да видим какво има в него, което е като Божието сърце.
След явното неподчинение на цар Саул, Самуил му обяви: „Сега царството ти няма да продължи. ГОСПОД си е потърсил човек по Своето сърце... Защото ГОСПОД не гледа както човек гледа: защото човек гледа на външния вид, но ГОСПОД гледа на сърцето“ (1 Царе 13:14, 16:7). Господ погледна сърцето на Давид и намери човек по Своето сърце, не защото беше безгрешен, а защото сърцето му беше едно.
Саул беше човек с двойно сърце: той се опитваше да спечели почит от хората и от Господа едновременно, и това не можеше да стане. Саул се тревожеше за външния вид: „Почети ме сега, моля те, пред старейшините на моя народ и пред Израел“ (1 Царе 15:30). Саул насочи сърцето си към получаване на почит пред хората и загуби както това, така и почитта, която идва само от Бога. Давид насочи сърцето си към Бога и се стремеше да Го почита, и Бог го почете по изключителен начин.
Давид не търсеше почит за себе си, а само за Бога. Той се молеше: „Нека врагът ме преследва и ме настигне; да, нека стъпче живота ми на земята; и да положи честта ми в праха.“ И той завърши тази молитва с желанието си само Бог да бъде прославен: „Ще хваля ГОСПОДА според Неговата правда и ще пея хвала на името на ГОСПОДА Всевишни“ (Псалм 7:5,17).
Култивирано сърце
Докато четем Псалмите, откриваме, че Давид е култивирал сърцето си: „Ще Те хваля, ГОСПОДИ, с цялото си сърце“ (Псалм 9:1). „Нека думите на устата ми и размишлението на сърцето ми бъдат угодни пред Твоите очи, ГОСПОДИ“ (Псалм 19:14). „Сърцето ми Му се довери и аз съм подпомогнат“ (Псалм 28:7). „Сърцето ми прелива от добра тема; аз рецитирам моята композиция относно Царя“ (Псалм 45:1).
Сърцето на Давид беше търпеливо и сдържано. Той никога не вземаше нещата в свои ръце, за да форсира изпълнението на съдбата си. Той щеше да получи трона не само по Божия начин, но и в Божието време. На няколко пъти той сдържаше хората си, които го съветваха да убие своя заклет враг, обладания от демони Саул. Той два пъти се въздържа да се възползва от Саул, когато той попадна в ръцете му (1 Царе 24, 26). Каквото и да изпратеше Бог, Давид приемаше с хвала и благодарност.
Сърцето на Давид беше чувствително. Когато отряза ъгъл от дрехата на Саул в пещерата, сърцето му го смути (1 Царе 24:4-5). Най-голямата радост на човека идва от култивирането на най-важната част от човека – сърцето. Когато сърцето е чисто, тогава очите се отварят, за да видят Бога, където и да се появи Той.
Непоколебимо сърце
Давид каза: „Сърцето ми е непоколебимо, Боже... Ще пея и ще хваля“ (Псалм 57:7). Той написа този псалм, когато се криеше в пещерата, беглец от гнева на Саул. Неговото непоколебимо сърце означаваше предварително обмислен и предварително определен навик за хваление. Сърцето му не беше нито уплашено, нито развълнувано, а непоколебимо и твърдо. Неговото хваление при тези обстоятелства зависеше от нещо повече от временна еуфория и променящи се обстоятелства. Това беше хваление, изградено върху принцип, а не върху импулс; хваление, което беше проникнало в тъканта на неговото същество; хваление, което беше станало начин на живот, целодневна дейност. Давид хвалеше Бога, докато както тронът, така и животът му бяха в опасност.
Цялостност на сърцето
Давид притежаваше сърце с цялостност – единство на сърцето, което е противоположно на разделеното сърце. Именно тази цялостност го направи успешен цар; и липсата на цялостност разврати Саул. Бог отхвърли Саул да бъде цар, но „Той избра и Своя слуга Давид и го взе от овчарниците... Давид ги пасеше според цялостността на сърцето си“ (Псалм 78:70,72). Цялостността на сърцето беше страстна грижа на Давид: „Съди ме, ГОСПОДИ, според моята правда и според моята цялостност“ (Псалм 7:8). „Нека моята цялостност и праведност ме запазят, защото Те чакам“ (Псалм 25:21). „Оправдай ме, ГОСПОДИ, защото аз ходих в моята цялостност“ (Псалм 26:1). „Ти ме поддържаш в моята цялостност и ме поставяш пред лицето Си завинаги“ (Псалм 41:12).
Тази цялостност на сърцето се поддържа, като сме честни с Бога, с другите и със себе си, и като се стремим да почитаме само Бога. Докато изучаваме биографията на Давид, виждаме човек, който се е стремял да живее открито и честно пред Бога. Той никога не се е молил за нещо, което не е имал предвид. Ако е бил уплашен, болен или обезсърчен, той го е признавал. В един от псалмите си Давид извика: „Внимавай на мен и ме чуй; неспокоен съм в оплакването си и стена силно, заради гласа на врага, заради потисничеството на нечестивите“ (Псалм 55:2-3). Давид беше в пещерата, когато написа: „Изливам оплакването си пред Него, изявявам пред Него бедата си. Когато духът ми беше съкрушен в мен, тогава Ти знаеше пътя ми“ (Псалм 142:2-3). Представете си да се оплаквате на Бога! Давид беше честен с Бога и това поддържаше неговата цялостност. Той беше човек по Божието сърце.
Исус каза: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Матей 5:8). Когато сърцето е чисто, тогава зрението е ясно и човек ще види Бога. Тъй като нищо не е по-високо от Бога, тогава виждането на Бога трябва да бъде най-голямата радост, която можем да изпитаме. Виждането на Бога е най-голямото възможно благословение за човека. Многократното неподчинение на Саул го ослепи за Бога, обстоятелствата, Самуил и Давид. Но Давид видя Бога в творението и обстоятелствата, защото имаше чисто сърце и едно око. В Псалм 29 славата на Господа е разкрита в гръмотевична буря; Давид наблюдаваше буря, докато тя преминаваше над планините, но той не просто видя буря – той видя Бога в нея. Гръмът беше Неговият глас (Псалм 29:3-9). Бързащата вода беше Неговият трон. Вместо да показва страх, докато виждаше дърветата да се чупят под вятъра и прииждащите реки, Давид извика: „ГОСПОД седеше на трон при Потопа, и ГОСПОД седи като Цар завинаги“ (Псалм 29:10).
Псалм 23 ясно показва, че Давид е виждал Бога в обстоятелствата на живота си. За Давид животът не е бил поредица от случайности, а от срещи. Пастирът е бил в контрол. Дори когато Давид се е отклонявал и обстоятелствата са били болезнени, той все още е виждал Бога да го възстановява и освежава. Когато Давид погледнал назад, той видял Бога: „Наистина, доброта и милост ще ме следват през всички дни на живота ми.“ И когато погледнал напред, той видял Бога: „И ще живея в дома на ГОСПОДА завинаги“ (Псалм 23:6). Когато погледнал наоколо, дори когато преминавал през тъмната долина, Давид видял Бога: „Да, макар и да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се страхувам от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават“ (Псалм 23:4). Значително е, че в стихове 2 и 3 Давид се отнася към Господа като „Той“, но в стихове 4 и 5 той променя това на „Ти“.
Когато човек започне да вижда Бога, той започва да вижда и това, което Бог вижда, и започва да вижда себе си в светлината на Божията слава. Духовното зрение води до духовно прозрение. Той не само вижда себе си в нова светлина, но вижда и другите в нова светлина. Очите виждат това, което сърцето обича. Ако сърцето обича Бога и е едно в тази преданост, тогава очите ще видят Бога. Нищо не ограбва сърцето от духовно зрение като греха. Многократното неподчинение на цар Саул го ослепи за Бога. Тъй като Давид имаше чисто сърце, той видя Бога в творението и в обстоятелствата.
Най-важната част от живота ни е тази, която само Бог вижда. Той знае дали сърцето ни е чисто или не. Той иска то да бъде чисто, защото само тогава можем да Го видим, и като Го виждаме, се наслаждаваме на всичко, което Той е, и получаваме всичко, което Той има.
Смело сърце
Близостта на филистимците и враждата на Саул дадоха на Давид възможност да покаже своята морална и физическа смелост. Преди да срещне Голиат, неговото смело сърце беше доказано чрез победата му над лъва и мечката. Предизвикателството му към великана разкри сърце, уверено в Бога и лишено от страх. Неговото спокойствие – с изключение на един-два случая, когато вярата му се поколеба – пред постоянните атаки на неговия непримирим враг, доказа вътрешно спокойствие и смелост, които му спечелиха предаността на целия народ.
Смирено сърце
Има няколко примера за смирено сърце в живота на Давид. Той каза на цар Саул: „Кой съм аз и какво е животът ми или семейството на баща ми в Израел, че да бъда зет на царя“ (1 Царе 18:18). След като Господ сключи завет с Давид, той каза: „Кой съм аз, ГОСПОДИ Боже? И какво е домът ми, че си ме довел дотук?“ (2 Царе 7:18). Давид никога не използваше позицията си, за да се издига; той остави Бог да го издига в Неговото време и по Неговия начин. „Давид постъпваше мъдро във всичките си пътища и ГОСПОД беше с него“ (1 Царе 18:14).
Андрю Мъри казва, че „смирението не е да мислиш лошо за себе си; то е просто да не мислиш изобщо за себе си.“ Смирението означава да приемаш себе си, другите, обстоятелствата и Божията воля за живота си. Смиреният човек има правилно отношение към нещата. Гордият човек е обладан от нещата, докато смиреният човек притежава нещата и ги използва за доброто на другите и за Божия слава.
Смирението е атрибут на Бог Отец: „Кой е като ГОСПОДА, нашия Бог, Който живее нависоко, Който се смирява, за да погледне нещата, които са на небесата и на земята?“ (Псалм 113:5-6). Исус „смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Смирението на Светия Дух се доказва от факта, че Той живее в бедни грешници, спасени по благодат. Смиреното сърце на Давид го направи човек по Божието сърце.
Грехът на гордостта е съсипал повече животи от всеки друг грях. Това е грехът, който Бог мрази най-много, грехът, който доведе до падението на Луцифер и го направи дявол. Това е грехът, който струва на Саул неговия характер, неговия трон и в крайна сметка живота му. Смирението е благодатта, която направи Давид цар; той получи царството си, като беше никой.
Крото сърце
Повечето хора смятат, че кротостта е слабост. Но кротостта не е слабост, а сила под контрол. Никой не би могъл да обвини Исус, че е слаб и плах. Той беше най-смелият човек, който някога е ходил по земята, и все пак Той каза: „Аз съм кротък и смирен по сърце“ (Матей 11:29 KJV).
Давид имаше кротко сърце. Най-големите му победи не бяха с ръцете му, а със сърцето му. Два пъти врагът му Саул беше предаден в ръцете му (1 Царе 24, 26) и Давид имаше силата да го убие, но той държеше силата си под контрол. Подобно на Христос, Давид беше кротък. Друг епизод разкрива неговата кротост в по-голяма степен. Един от хората на Саул, Симей, прокле Давид и хвърляше камъни по него (2 Царе 16:5-8). Авишай, племенникът на Давид, предложи да убие Симей, но Давид каза: „Оставете го, нека проклина.“ Това е контролирана сила – кротост.
Саул би убил Давид, ако го беше хванал в пещерата; той би убил и Симей. И Давид, и Саул имаха власт, но властта на Давид беше контролирана; той беше кротък. Той използваше властта си, за да изгражда хората; Саул използваше хората, за да изгражда своята власт. Саул искаше да убие сина си Йонатан заради тривиален въпрос, само за да покаже на хората колко мощен е той (1 Царе 14:36-45). Но Давид беше готов да умре за собствения си син, въпреки че Авесалом беше бунтовник, който заговорничеше за неговото сваляне (2 Царе 18:33).
Давид култивираше сърцето си; то беше едно, смело, търпеливо, смирено, чувствително, кротко и прощаващо. Наистина той беше човек по Божието сърце.
Следващия месец – Давид и Бог
