ВЪПРОС: Някои добре познати и уважавани библейски учители казват, че Синът е бил изоставен от Отца. Вярно ли е това?
ОТГОВОР: Ние стъпваме на свята земя когато разглеждаме въпроси от този характер. Лесно е да говорим небрежно или невнимателно и по този начин да дадем погрешни впечатления или невярна информация за святи неща, без да имаме намерение да го правим. За да избегнем грешка, е добре да се придържаме възможно най-близо до думите на Светото писание.
Лицата на Божеството
Библията ни учи, че нашият Бог, единственият Истински Бог, е Един Бог, и все пак, че има три Лица – Отец, Син и Свети Дух – в Божеството, всяко със своите специфични титли и взаимоотношения и отличителни роли. Всяко Лице на Божеството има Своя специална част във великото дело на спасението. Искаме да избегнем объркването или смесването на тези части. Но трябва да сме благодарни за пълнотата на делото на спасението.
Техните роли в спасителното дело на Христос
Сред твърденията, които Писанието прави относно отличителните роли на всяко Лице на Божеството, са:
„И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец е изпратил Сина като Спасител на света“ (1 Йоан 4:14 NKJV).
„Колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртви дела, за да служите на живия Бог?“ (Евреи 9:14).
„Затова Ме обича Моят Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз Сам го давам. Имам власт да го дам и имам власт да го взема пак. Тази заповед получих от Моя Отец“ (Йоан 10:17-18).
„Тогава Исус им каза: „Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че Аз съм Той и че нищо не правя от Себе Си, но както Ме е научил Моят Отец, така говоря тези неща. И Този, Който Ме е изпратил, е с Мен. Отец не Ме е оставил Сам, защото Аз винаги правя онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:28-29).
„И отиде малко по-нататък, падна по лице и се помоли, казвайки: „О, Отче Мой, ако е възможно, нека тази чаша Ме отмине; но все пак, не както Аз искам, а както Ти искаш“ (Матей 26:39).
„А около деветия час Исус извика със силен глас, казвайки: „Ели, Ели, лама савахтани?“ тоест, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ (Матей 27:46).
Привиден парадокс
Господ Исус като зависим Човек и послушен Син винаги е угаждал на Отца във всичко и се е наслаждавал на пълно общение с Този, Който Го е изпратил в този грешен свят, за да стане негов Спасител. Отиването на кръста е било част от пътя, който Отец Му е дал, и е било част от пътя, който Той, като послушен Син, е поел.
Като Бог Син и като Светия на Бога Той не можеше леко да се изправи пред перспективата да бъде направен грях (2 Коринтяни 5:21) и да се изправи пред абсолютното отвращение на Бога към греха. Той не се молеше на Бога като Бог, но помоли Отца да остави чашата на Божия гняв да Го отмине, ако това е възможно. Забележете, че Той беше в съвършено общение с Своя Отец през цялото това изпитание в Гетсиманската градина. Дори Неговата собствена воля като свят, зависим Син Човешки беше подчинена на тази на Отца.
Той се подчини на всичко, което Му беше сторено, когато беше пленен в Гетсиманската градина, и също така във всяко от фалшивите съдебни процеси, които претърпя през онази ужасна нощ и рано на следващата сутрин. Той се подчини на цялата жестокост на войниците и на разпятието, нито се защитаваше, нито се съпротивляваше по какъвто и да е начин. Той не отговори на подигравките на онези, които Го хулеха, докато висеше на кръста. Той понесе Божия гняв през онези ужасни часове на мрак от обяд до три часа следобед, когато Бог, като Бог, Го изостави, отнасяйки се към Него, сякаш Той беше самият грях. В края на тези ужасни часове чуваме Неговия вик, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“
Забележете, Той не извика, „Отче Мой, Отче Мой, защо си Ме изоставил?“ Той призна Божията святост, защото в следващите стихове в Псалм 22, където са записани Неговите думи, се казва: „Но Ти си свят, възцарен сред хвалите на Израел“ (ст. 3). Бог като Бог трябваше да се справи с въпроса за греха. Господ Исус като член на Божеството беше в пълно съгласие с това, докато като свят, съвършен, безгрешен Човек Той почувства най-дълбоко агонията от това какво означава да бъдеш третиран като самия грях, да бъдеш изоставен от трижди святия Бог.
Писанието никога не казва, че Отец е изоставил Сина. То показва колко напълно Господ Исус Христос, нашият Спасител, е почувствал ужаса от това да бъде изоставен от Бога, докато е носел нашите грехове.
Последиците за нас
Вследствие на това, ние, които сме повярвали в Него и в Неговото дело, извършено на Голгота, никога няма да бъдем изоставени от Бога, но ще се наслаждаваме на прекрасно общение с Него през цялата вечност. Но горко на всеки човек, който не приеме Господ Исус Христос като личен Спасител, защото такъв ще бъде вечно отделен от Бога в огненото езеро с Божия гняв, който ще пребъдва върху него завинаги.
