„Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христос Исус.“ (Филипяни 2:5) „Живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас!“ (Ефесяни 5:2)
„Исус“, казва един писател, „дойде от небето на крилете на любовта.“ Любовта беше елементът, в който Той се движеше и ходеше. Той се стремеше да кръсти света отново с нея. Когато Го намираме да ни учи чрез любов да побеждаваме врага, не трябва да се чудим на нежността на Неговите призиви към братята да „обичат един друг“. Като любящ баща, който впечатлява децата си, така Божественият Учител се задържа върху урока: „Това е Моята заповед!“ (Йоан 15:12).
Ако егоизмът беше ръководил Неговите действия, можехме да очакваме Той да изисква цялата любов на Своя народ за Себе Си. Но Той не претендира за такъв монопол. Той не само насърчава взаимната привързаност – но я прави отличителен знак на ученичеството! Той им даде веднага нейната мярка и мотив. „Обичайте се един друг – КАКТО Аз ви възлюбих!“ Каква любов беше това! – Тя достигаше до най-ниските и най-скромните –
„Доколкото сте сторили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го сторили.“ (Матей 25:40).
Ах! Ако такава беше любовта на По-големия Брат към Неговите по-малки братя – тогава каква трябва да бъде любовта на тези по-малки братя един към друг! Колко унизително е, че има толкова много, което е тъжно и странно различно от духа, който нашият благословен Учител се стремеше да внуши както с предписание, така и с пример!
Християни, защо тези горчиви отчуждения, тези критични думи, тези сурови присъди, тази липса на добронамерено отношение към чувствата и недостатъците на тези, които може да се различават от вас? Защо вашите приятелства толкова често са като летен поток, който бързо пресъхва? Надявате се скоро да се срещнете в слава. Без съмнение, когато влезете в този „съботен ден на любовта“, много поздрави ще бъдат: „Уви! Мой братко, че на земята не те обичах повече!“
Виждате ли Божия образ в изповядващ вярващ? Ваш дълг е да го обичате заради този образ. Нито църква, нито външно облекло, нито деноминационно вероизповедание – не трябва да ви пречи да го признавате и да го приемате като съпътник и сънаследник. Казано е за портрет, колкото и лоша да е картината, колкото и незавършен да е стилът, колкото и дефектни да са щрихите, колкото и груба и неподходяща да е рамката – все пак, ако приликата е вярна, ние пренебрегваме много второстепенни дефекти.
Така е и с християнина: колкото и обикновен да е външният вид, колкото и груба да е обстановката, или дори многобройни да са недостатъците, които все още се намират в частично осветената природа – все пак, ако подобието на Изкупителя е слабо и едва забележимо там, ние трябва да обичаме дефектното копие заради Божествения Оригинал. Може да има други връзки на асоциация и общение, свързващи дух с дух – семейни връзки, умствени съвместимости, интелектуални вкусове, филантропски занимания; но това, което трябва да има предимство пред всичко, е любовта към Божия образ в братята. Какво ще бъде небето, освен тази съвършена любов – да обичаш Христос и да бъдеш обичан от тези, които Го обичат?
Читателю! Стремете се да Го обичате повече – и ще обичате Неговия народ повече. Йоан имаше повече любов от другите ученици. Защо? Той пиеше най-дълбоко от любовта в тази гръд, на която обичаше да се обляга, всеки удар на която беше любов.
„Ходете“, тогава, „в любов!“ Нека това бъде самият път, по който вървите; нека вашият път към небето бъде павиран с нея. Скоро ще дойдем да погледнем вътре в портала. Тогава всяка дразнеща и дисонансна нотка ще се слее във възвишените хармонии на новите небеса и новата земя, и всички ще виждаме очи в очи!
„Въоръжете се и вие със същия дух.“ Дж.М.Д.″ }
