Ежедневни приоритети на християнския живот
Човек се чуди откъде да започне тази важна тема за приоритетите в християнския живот. Не е толкова просто, колкото да съставиш списък със задачи за всеки ден. Въпреки това, по друг начин не е трудно да знаем какво трябва да включим в ежедневието си, за да угодим на Господа и да растем във вярата си. Тези приоритети са според Божието Слово и са важни за нас да ги знаем. Нашите приоритети трябва да съответстват на това, което Бог иска от нас да правим.
Първо най-важното
Християнските приоритети са безсмислени за всеки, който не е повярвал в Господ Исус Христос като свой Господ и Спасител. В Матей 6:33 (NKJV) четем: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Деяния 4:10,12 казва: „... Чрез името на Исус Христос от Назарет ... нито има спасение в някой друг, защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Накрая, в Римляни 10:9-10 четем: „Ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето човек вярва за правда, а с устата се прави изповед за спасение.“ Ако още не си го направил, о, приятелю, моля те, повярвай в Христос. Повярвай в Неговата жертва на кръста за твоя грях и за твоето спасение, и ще станеш християнин.
След като станеш вярващ в Христос, следващата стъпка е публично да покажеш чрез кръщение, че си вярващ. В ранната Църква кръщението е било рутинно и често се е извършвало малко след изповед на вяра в Христос. Четем в Деяния 2:
Тези, които с радост приеха словото му, бяха кръстени; и в този ден около три хиляди души бяха прибавени към тях (Деяния 2:41).
След това по-късно четем:
Но когато повярваха на Филип, който проповядваше нещата относно Божието царство и името на Исус Христос, и мъже, и жени бяха кръстени (Деяния 8:12).
Този модел на вяра в Христос първо, а след това последвано от кръщение, е практикуван през цялата книга Деяния.
Приятелю мой, повярвал ли си в Христос като твой Господ и Спасител? Ако е така, предприел ли си стъпката да прогласиш публично във водите на кръщението, че си Негов последовател? Ако не, тогава не отлагай повече. Господ ще те благослови за това, че се покоряваш на Неговото Слово. Вярата и кръщението са много важни приоритети; всъщност те са най-важните, отбелязващи началото на християнския живот.
Божието Слово
Трябва да разбираме Божията воля и пътища. Духовното израстване и научаването повече за Бога и Неговия Син, Господ Исус Христос, са от съществено значение. Тук Библията, Божието Слово, се използва от Бога, за да ни покаже какво Му е угодно. Ако нямате Библия, направете си приоритет да си набавите такава. Божието Слово е преведено на всеки основен език в света и на много други по-малко известни езици. Използвайте наличните си ресурси, за да си набавите собствено копие на Библията и да я четете всеки ден.
Внимавай на четенето, на увещанието, на учението (1 Тимотей 4:13).
Блажен е човекът ... [чието] наслаждение е в закона на Господа, и в Неговия закон той размишлява ден и нощ (Псалм 1:1-2).
Не само трябва да четем Библията всеки ден, но и да размишляваме върху прочетеното. „Да размишляваш“ означава да мислиш какво означават Свещените Писания и как Словото се отнася до нас и нашите обстоятелства.
Препоръчително е да отделяме време всяка сутрин за четене на Божието Слово, след което можем да размишляваме върху него през деня. Ако графикът ви не позволява да правите това сутрин, тогава отделете друго време. Дори ако трябва да изчакате до непосредствено преди лягане, е необходимо да четете и да познавате Божието Слово ежедневно.
Молитва
В допълнение към слушането на това, което Бог иска да ни каже в Своето Слово, ние трябва да общуваме с Него в молитва. В Писанието има много примери за молитва. Давид и Даниил в Стария Завет на Библията са били мъже на молитва. В Псалм 55:17 Давид пише:
Вечер, сутрин и по пладне ще се моля и ще викам силно, и Той ще чуе гласа ми (Псалм 55:17).
Даниил, „в горната си стая, с отворени прозорци към Йерусалим ... коленичи три пъти този ден, и се молеше и благодареше пред своя Бог, както беше негов обичай от ранни дни“ (Даниил 6:10).
Давид и Даниил ни дават ясен модел за приоритета на молитвата в нашето ежедневие. Молете се всеки ден. Молете се повече от веднъж. Отделете време. Може би можете да включите молитвата като част от сутрешното си време за четене на Библията. След това се молете по средата на деня и след това се молете, преди да заспите, като предавате всичко на Господа. Господ иска да чуе гласовете ни и да отговори на молитвите ни.
Тези две дейности, четенето на Божието Слово и молитвата, са абсолютно основни приоритети за вярващия. С тях ще растем духовно и ще бъдем плодотворни за Божия слава. Ако пренебрегнем тези два приоритета, ще се провалим в нашия път.
Събирания на християни
Ранните християни редовно се събирали за общение. Ние не трябва да живеем християнския живот сами, но Бог ни е въвел в Своето семейство и ние сме част от Неговото събрание. Божието желание е да се събираме заедно с други вярващи в името на Неговия Син, Господ Исус Христос, и да разпознаваме Господното присъствие с нас (виж Евреи 10:19-25). Всеки вярващ трябва да бъде част от местно изражение на Божието събрание на земята. Тези събирания трябва да имат седмични срещи с цел съвместно изучаване на Божието Слово, наслаждаване на общение за взаимно насърчение, спомняне на Господ Исус в преломяването на хляба и съвместна молитва. Ранните вярващи „постоянстваха в учението на апостолите и в общението, в преломяването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:42).
Като част от местното събрание, трябва да приоритизирам времето си, за да мога да присъствам на планираните срещи. Важно е да организирам дейностите си така, че в дните от седмицата, когато има планирана среща, да си правя планове да бъда там. Господ разбира, че може да пропуснем среща поради болест или необичаен личен конфликт в графика, но това трябва да са изключения, а не правило. Такова насърчение е да бъдем с други хора с подобна скъпоценна вяра, и Господ използва тези срещи, за да ни благослови и да ни помогне по нашия християнски път. Всички срещи са важни, не само преломяването на хляба. За съжаление, някои пропускат времето за молитва, защото то се провежда по средата на работната седмица и те не му дават приоритет. Нека разпознаем важността на всяка среща и да я приоритизираме в нашия график.
Задачи
Публично трябва да се уверим, че сме добро свидетелство за хората около нас. Когато сме сами, все пак трябва да бъдем верни в изпълнението на нашата част от очакваните задачи, каквито и да са те. Това се отнася за работа, у дома и дори когато посещаваме училище.
Ние сме Христови посланици и като Негови представители е важно как се държим в ежедневните си отговорности, независимо дали сме видени от вярващи или невярващи. Първо Коринтяни 10:31 гласи: „И така, ядете ли, пиете ли, или каквото и да правите, всичко правете за Божия слава.“ „Каквото и да вършите със слово или с дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца ... Каквото и да вършите, вършете го от сърце, като за Господа, а не за човеци“ (Колосяни 3:17-23).
Това означава, че ако денят ми изисква да бъда на работа в определено време, тогава трябва да бъда там, където се очаква, и готов да работя навреме – не закъснял. Например, ако трябва да започна работа в 8:00 сутринта, тогава трябва да планирам сутринта си така, че да имам достатъчно време да стигна до работа и да бъда там, когато работодателят ми очаква. Трябва да приоритизирам сутрешния си график, така че това да се случва всеки работен ден.
Докато съм на работа, трябва да изпълнявам задачите си като за Господа. Затова трябва да бъда надежден и да не губя времето на работодателя си, като закъснявам или се отпускам на работа. Докато съм на работа, трябва да давам всичко от себе си, докато не приключи очакваното работно време. Имам прекрасна възможност да покажа Христос на работното място. Същият принцип важи и за тези, които имат отговорности у дома или в училище. Трябва да бъдем усърдни в задачите си, да се прилагаме и да правим това, което правим, като за Господа.
Тук е уместна една предупредителна дума относно приоритета на работата. Трябва да внимаваме да не жертваме Господните неща, защото искаме да работим повече часове всеки ден и да печелим повече пари. Има опасност да приоритизираме работата до степен, че да жертваме Господните интереси. Вместо да работим нормален работен ден, ние влагаме „допълнително време“. Скоро това се превръща в навик. Това би било грешка и не би угодило на Господа. Други членове на семейството биха страдали от нашето отсъствие от дома.
Ако работата ме кара да пропускам срещи с други християни за молитва, например, и това се превърне в ежеседмично преживяване, тогава трябва да преосмисля колко работя и да помоля Господа да ми покаже какво би Му угодило повече. Дали пропускането на срещите с други християни е по Господната воля? Отговорът се намира в Евреи 10:24-25:
Нека се грижим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, като не изоставяме събирането си заедно, както някои имат обичай, но се насърчаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава (Евреи 10:24-25).
Може би работя на място, което изисква дълги часове. Ако е така, може да е Божията воля да потърся друга работа, която е по-малко взискателна към времето ми, за да мога да се срещам с други християни, когато се събират. Може да ми струва загуба на доходи, но Господ ще благослови по други начини.
Даване на нашето време и ресурси
Господ иска да растем духовно, от млади във вярата до зрели. Този растеж започна с нашето обръщане – когато за първи път повярвахме в Христос като наш Господ и Спасител – и продължава през целия ни живот. Нашата физическа възраст няма значение, защото независимо дали сме на 10 или на 50 години, започнахме като млади във вярата.
Започнахме това пътуване на вярата предимно като получатели. Като малко дете, имахме нужда от духовно мляко, за да ни храни, но с времето станахме способни да ядем духовно месо. Получаваме тази духовна храна от Божието Слово, от по-зрели християни и от преживявания, които Бог поставя на пътя ни. Всички тези неща се използват от Бога, за да ни узреят във вярата. В този преход от млади към зрели, ние постепенно преминаваме от предимно получатели към предимно дарители.
Трябва да бъде приоритет за нас да се стремим да угодим на Господа в ежедневните си дейности. Господ би ни призовал да Му служим, като вършим добри дела. Четем в Ефесяни 2:10:
Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е приготвил отнапред, за да ходим в тях (Ефесяни 2:10).
Каква благословия е да правим това, което е угодно на Господа.
Добрите дела включват помагане на другите. Това може да изисква от нас да дадем от времето си или от физическите си ресурси. Добър начин да мислим за това е да се запитаме дали Господ е донесъл нещо на пътя ни за Своите цели и слава. Ако е така, трябва да бъдем водени от Господа да бъдем от помощ. Не трябва да бъдем мотивирани да вършим добро дело с цел да получим слава за себе си. Господ предупреди срещу това, когато каза:
Когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите в синагогите и по улиците, за да бъдат прославени от хората. Истина ви казвам, те са получили своята награда (Матей 6:2).
Когато завършим житейската надпревара и застанем пред нашия Господ, желаем да чуем Неговите думи на одобрение. В Матей 25:23 четем думите на Господа:
Добре, добри и верни слуго; над малко си бил верен, над много ще те поставя. Влез в радостта на господаря си (Матей 25:23).
Колко прекрасен ще бъде такъв момент – ако сме добри и верни.
Приоритетите могат да се променят
Докато растем във вяра, Господ може да ни насочи към нови неща, на които трябва да дадем приоритет. Един пример е, че сме неженени и след това се женим. Тази нова връзка би променила някои от нашите приоритети. Когато се появи семейство, има още промени и корекции, които трябва да се направят. Трябва да вземем предвид нашия съпруг/съпруга и семейство в това, което Господ би имал за всички нас заедно.
Нашите работни места, домове, събрания и училища са нашите полета на служение. Те са местата, където Господ ни е поставил да живеем за Него. В тези области, вършенето на добри дела може да включва промяна на приоритетите в това, което сме планирали да правим в определен момент от време. Например, жената от Йоан 4, в деня, когато срещна Господ Исус, възнамеряваше да набере вода от кладенеца. След като повярва в Него, Писанието казва: „Тогава жената остави стомната си“ (Йоан 4:28). Тя промени приоритета си от набавяне на физическа питейна вода към отиване и разказване на другите за Господната духовна жива вода, която беше получила за себе си. Мнозина от нейния град, на които тя говори за Господа, Го потърсиха и също станаха вярващи. Разбира се, тя имаше гъвкавостта да направи това, което може да не е винаги това, с което се сблъскваме. Въпреки това, понякога нашите първоначални ежедневни планове се променят, за да изпълнят Божиите желания в това, което Той иска от нас да правим.
Заключение
Както беше посочено в началото, това не е предназначено да бъде списък със задачи за приоритети. Вместо това, прегледахме малка част от това, което трябва да се счита за важно в ежедневието ни. Желанието е животът ни да бъде живян за славата на Господа, независимо дали сме женени или неженени. Искаме да използваме времето си мъдро за Господа и Неговите интереси. Трябва да изкупуваме времето, вместо да го губим, както казва Ефесяни 5:16,
Изкупувайте времето, защото дните са зли (Ефесяни 5:16).
Ако имаме предвид тези неща, ще бъдем плодотворни и използваеми за Господа. Нека бъде така за всеки от нас!
Християнското кръщение е наредба, или обред, уникален за християнството. Доктриналното значение на християнското кръщение ни е дадено в Римляни 6:3-5. При кръщението някой, който е приел Господ Исус Христос като Спасител и Господ, се идентифицира с Него и Неговата смърт за нас. Потапянето във вода (библейският начин за извършване на кръщение) е влизане в „подобието на Неговата смърт“ (NKJV). Всъщност, кръстеният признава, че той, грешникът, е заслужил да умре. Фигуративно той се поставя на мястото на смъртта, където Христос действително е отишъл, като по този начин изповядва вярата си в Христовата смърт за своите грехове. Излизането от водата е картина на възкресението, в което кръстеният символично казва, че е станал ново творение в Христос. Старият му живот е отминал и той иска да ходи в новост на живот. Кръщението не спасява човек. То не отмива греховете му или не му дава нов живот. По-скоро то символизира, че кръстеният човек се идентифицира с Христос в Неговата смърт, погребение и възкресение. Той иска да живее нов живот, угоден на Бога. Той иска сега да живее в новост на живот – вече не като роб на греха, а като възкръснал от мъртвите. Според 1 Петър 3:21, кръщението е отговор на добра съвест към Бога; то не е премахване на мръсотията на плътта. Галатяни 3:27 казва, че „колкото от вас са се кръстили в Христос, са се облекли в Христос.“— Юджийн П. Ведър, младши, от „Християнско кръщение“, Списание „Благодат и истина“, април 2017 г.
