„Не се безпокойте за нищо“ (Филипяни 4:6)
Безгрижие за нищо, и молитвеност и благодарност във всичко, е истинското отношение на тези, които познават Бога, към обстоятелствата в този свят; и какъв живот на благословено удовлетворение и мир би донесло това състояние на нещата. Но не е естествено за никой от нас да бъде така над обстоятелствата, и може да се попита: Възможно ли е?
Писанията не само ни дават най-благословените предписания и увещания, но тези предписания ни се представят и живо, в хора като нас самите. Те са свидетели на факта, че животът на послушание на тези предписания не е утопичен по характер, а е достъпен за всеки, който, идвайки при Бога, вярва, че Той съществува и че Той е възнаградител на тези, които усърдно Го търсят.
Тримата еврейски младежи (Даниил 3) стоят сред най-главните свидетели на факта, че е възможно да бъдеш безгрижен. Те бяха изправени пред жестоката власт на езически автократ и заплашени с унищожение в огнената пещ, но те застанаха без трепет пред силата на злото и отказаха да се отклонят от пътя на праведността, казвайки: „О, Навуходоносоре, НИЕ НЕ СЕ БЕЗПОКОИМ“ (стих 16).
„Нашият Бог е способен“
Беше ли това безразсъдна храброст от страна на тези трима младежи, или просто безразличие към последствията, или непоколебимост на неукротими воли, което ги накара да се противопоставят на вавилонския монарх? Не, това беше тяхната вяра в Бога; те можеха да говорят за Него като „нашия Бог“ и знаеха, че Той стои зад обстоятелствата и е по-велик от всички тях; те знаеха, че Той е по-велик от гордия и гневен цар, пред когото стояха, и тяхната вяра прозвуча ясно и истински, когато казаха: „Ние не се безпокоим… НАШИЯТ БОГ Е СПОСОБЕН“ (стих 17). Случаят беше в Божиите ръце, Той беше Арбитърът на тяхната съдба, Той можеше да ги избави от огъня или да ги преведе през него; но каквито и да бяха последствията, те щяха да Му се доверят и да Му служат. Благородни младежи! Непобедими в своята вяра в добре познат Бог, те бяха по-велики и по-славни от цялото величие и слава, които се бяха събрали в равнината Дура в онзи ден.
„Неговите слуги… които Му се довериха“ (Даниил 3:28)
И какъв беше резултатът от този конфликт между простата и безрезервна вяра в Бога и силата на този вдъхновен от дявола монарх? Яростта на царя не познаваше граници или милост, и, вързани ръце и крака, Седрах, Мисах и Авденаго бяха хвърлени в огъня. Бог не угаси или премахна пещта: Той направи по-велико нещо – Той ги преведе през нея; горещият ѝ дъх беше като летен бриз по бузите им, и сред нея, свободни от всякакви окови, иго и грижи, те вървяха в щастливо съгласие със Сина Божий. Така чрез тяхната вяра и вярност Бог беше прославен, и на света, който не Го познаваше, беше доказано, че Той може и избавя Своите слуги, които Му се доверяват.
„Неговите слуги… предадоха телата си“ (Даниил 3:28)
Да, телата си, не духовете си. Телата им можеха да бъдат вързани и изгорени, но духовете им бяха свободни, защото не се страхуваха от тези, които убиват тялото, защото Бог на тялото и душата, Бог на всички обстоятелства, Бог на времето и вечността беше велика и настояща реалност за тях.
„Защото вярваше в своя Бог“ (Даниил 6:23)
Даниил също е свидетел на благословения факт, че Божиите слуги могат да бъдат безгрижни за нищо, както е и пример за човек, който е бил молитвен и благодарен във всичко. Заговорите на враговете му, неизменният указ на Дарий Мидянина и лъвската яма не промениха молитвения навик на живота му; той беше укрепен от Божия мир, на Когото се доверяваше, и както преди „той коленичеше три пъти на ден, молеше се и благодареше на Бога“.
Враговете му искаха неговото унищожение; царят му се трудеше за неговото избавление: нямаше мир за нито един; но този, чиято съдба изглеждаше да виси на косъм, беше напълно и дълбоко спокоен. И той беше хвърлен на свирепите зверове, но челюстите им бяха заключени и преградени от ангелски ръце, и Даниил си почиваше в тази грубо изсечена яма толкова мирно и добре, сякаш в завесената спалня на двореца. „И така, Даниил беше изваден от ямата, и никакво нараняване не беше намерено по него, защото вярваше в своя Бог.“
„Бог не се срамува да се нарича техен Бог“ (Евреи 11:16)
С какво достойнство истинската вяра облича хората! Самият Бог не се срамува да бъде свързан с тях като техен Бог; и тази връзка е много лична.
Навуходоносор можеше да говори за Него като „Бога на Седрах, Мисах и Авденаго“, а Дарий можеше да Го нарича „Бога на Даниил“, но тези мъже Го познаваха чрез общуване с Него и можеха да Го наричат „нашия Бог“ и „моя Бог“. Благословена привилегия!
Бог е същият днес: Неговата сила е ненамалена и всяко обстоятелство в живота на Неговия народ е в Неговите ръце. Той може да не се намеси, за да угаси насилието на огъня или да запуши устата на лъвовете. Той може дори да им позволи да бъдат изпитани от „жестоки подигравки и бичувания, да, освен това, от окови и затвори“; те могат да бъдат „лишени, измъчени, измъчвани“, но Той знае пътя, по който върви, и тяхната награда е с Него. Той ще каже последната дума за всичко. Той вече я е казал и никаква сила на хора или демони не може да я промени.
„Аз съм Господ: това е Моето име: и славата Си няма да дам на друг“ (Исая 42:8).
„Аз съм Господ; и няма друг“ (Исая 45:18).
И „онези, които Ме почитат, Аз ще почета“ (1 Царе 2:30).
