Добре дошли на това четвърто видео от нашата поредица, когато Бог призовава хората по име. В първата сесия видяхме какво може да постигне Божията благодат. Тя е взела най-големия от всички грешници и го е направила най-мощния слуга след Господ Исус в Новия Завет. Във втората сесия видяхме Симон Петър, който се беше доверил на собствената си сила и се провали, но по Божията благодат той беше възстановен и Господ също така разшири служението му. Каква благодат е това. Всеки път, когато се покаем за провалите си, Бог е готов да ни използва отново. А в последната ни сесия видяхме Марта и там ставаше въпрос за правилното подреждане на приоритетите ни, и научихме, че Господ Исус е по-важен от всяко служение, което можем да извършим за Него. Служението и работата произтичат от общението с Господа.
Днес ще разгледаме друг човек, който беше призован два пъти по име от Бога, и това е Самуил. В Първа книга Царства, глава 3, четем за тази история, и аз ще прочета от Първа книга Царства, глава 3, като започна от стих 8. „И Йехова повика пак трети път: Самуиле! И той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. И Илий разбра, че Йехова вика момчето. И Илий каза на Самуил: Иди, легни, и ако те повика, ще кажеш: Говори, Йехова, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и легна на мястото си. И Йехова дойде, застана и повика, както предишните пъти: Самуиле, Самуиле! И Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша.“
Със Самуил ще научим как можем да разпознаваме и слушаме Божия глас. Това е много важен урок за нашия християнски живот. Но преди всичко, бих искал да ви дам малко предистория на тази ситуация. Народът на Израел беше напълно се провалил в отговорността си към Бога. Те бяха в много лошо духовно състояние. Но по това време четем за Анна, а Анна беше вярваща, която имаше истинско сърце за Господа, и тя плачеше пред Господа, и тя се молеше и молеше Господа да ѝ даде син. Защо тя поиска син? Защото искаше да има син, когото да върне на Господа и Господ да използва сина ѝ, за да донесе съживление на народа на Израел. И точно това се случи накрая. Самуил беше отговор на молитва и Бог използва това момче, което израсна, за да донесе съживление на земния си народ.
Сега, това вече е един урок, който можем да научим. Анна не изрече егоистична молитва, но тя изрече молитва, която беше за Божия слава и за полза на Божия народ. И можем да се запитаме, колко от нашите молитви са молитви, които са за наша собствена полза, и колко молитви казваме, които наистина са за Божия слава и за полза на Неговия народ? Защото Анна беше готова да пожертва сина си, да го върне на Господа, Господ я почете и ѝ даде още пет деца. Каква благодат. Но това ни показва един прекрасен принцип, който четем в Първа книга Царства, глава втора, в края на стих 30. Там Бог казва: „онези, които Ме почитат, Аз ще почета.“ Виждате ли, когато си поставим за цел да почитаме Господа, Господ ще го почете или ще ни почете в Своето време и по Своя начин.
Сега Анна върна сина си на Господа, и това ни дава още един важен урок за живота ни. Ако Бог ни е поверил деца, наша отговорност е да ги възпитаваме за Него, и ние трябва да Му ги върнем. Наша цел трябва да бъде да ги направим верни ученици и да кажем на Господа: „Господи, използвай ги в служение, както Ти е угодно.“ Това направи Анна, и тя получи голямо благословение, и Божият народ се възползва от нейната преданост.
Сега Самуил израсна в присъствието на Илий, в присъствието на свещениците там, близо до скинията, и той участваше в служение, но все още не беше се научил да слуша гласа на Господа. И това може да е така и при нас. Може би знаем за спасението и имаме това спасително преживяване, но все още не сме се научили наистина да слушаме и да разпознаваме как Бог ни говори в живота ни. И има различни начини, по които Бог говори. По това време Самуил чу физически глас. Имаше истински глас, който достигна до ухото му. Въпреки че не мисля, че това ще се случи днес, но съм убеден, че Бог все още ни говори чрез Своето живо Слово или чрез пророческо служение, или дори чрез Светия Дух, който живее в нас.
Нека ви дам няколко примера. Понякога, когато правим сутрешните си молитви, изведнъж се появява стих, който ни скача в очите, и ние наистина осъзнаваме: „О, Бог ми говори чрез този стих.“ И може би по-късно същия ден четем календар и същите думи отново се появяват пред нас. Виждате ли, Бог се повтаря. Той не говори само веднъж на Самуил; Той говори няколко пъти. Три пъти Самуил не осъзна, че това е Господ, но четвъртия път той осъзна и каза: „Говори, защото слугата Ти слуша.“ И виждате ли, Бог се повтаря, докато не осъзнаем, че Господ ни говори. И понякога Той ни повтаря едни и същи думи отново и отново, за да осъзнаем, че Бог има послание за мен.
Понякога Бог ни говори чрез пророческо служение. Пророческо служение означава, че има някой, който е бил в присъствието на Господа. Господ е вложил нещо в сърцето му и той го предава на други, може би без да знае, че Господ го използва в този момент. Но пророческото служение означава, че Господ използва някого, за да говори директно в нашите обстоятелства. Ще ви дам практичен пример. Имаше една двойка, която много се колебаеше дали Господ иска от тях да отидат в Колумбия, за да Му служат там като мисионери. И те се молеха за това дълго време. И един ден, преди да отидат на църковна среща, те попитаха Господа: „Господи, моля Те, днес ни говори чрез Твоето живо Слово.“ И на тази среща имаше един брат, който стана и започна да проповядва, и по средата на проповедта си изведнъж каза: „И ако Господ иска да отидете в Колумбия, трябва да бъдете послушни.“ Той нямаше представа за колебанията на тази двойка, но те, разбира се, осъзнаха, че Господ им говори, и те послушаха гласа Му, и се подчиниха на гласа Му.
Понякога, когато се молим и прекарваме време в присъствието на Господа, Светият Дух насочва мислите ни в определена посока и ни дава мир, така че осъзнаваме, че тази мисъл не идва от нас самите, а от Господа. И по този начин също понякога чуваме този тих, вътрешен глас, който ни насочва по правилния път. Това е Божието желание, да се научим да разпознаваме как Господ говори. И ако Господ говори, понякога Той ни дава послание. Той ни дава нещо, което трябва да предадем на други. Ние нямаме вдъхновението, разбира се, но понякога Господ ни дава бреме и Той иска да сподели нещо с някой друг, което е подходящо за неговата ситуация. И понякога това не е лесно послание за предаване. Виждате ли, Самуил трябваше да предаде послание за съд на Илий, и това не беше лесна задача, но Бог му даде смелост да го направи.
И бих искал да прочета един стих от книгата Притчи. В Притчи, глава 29, Бог казва, че „страхът от човека, страхът от човека носи капан, но който се уповава на Йехова, е защитен.“ Виждате ли, трябва да се научим да преодоляваме страха от човека. И понякога Бог иска, иска от нас да предадем послание, което вероятно не е много окуражаващо послание за другите, а по-скоро послание за увещание. Но това е много необходимо, особено в наши дни, в които живеем. Нуждаем се от корекция, нуждаем се от ръководство от Господа, трябва да си помагаме взаимно, ако видим, че някой е на правилния, на грешния път. Така че по този начин Бог иска да ни използва, и ние трябва да преодолеем страха от човека.
В Първа книга Царства, глава 9, четем в стих 27 в края: „но стой сега, за да те накарам да чуеш Божието слово.“ Виждате ли, Бог иска от нас да стоим неподвижно понякога. Понякога е наистина необходимо да стоим неподвижно и да кажем: „Говори, Господи, защото слугата Ти слуша.“ Това е условие, за да ни говори Бог. И Библията казва: „Който има ухо, нека слуша.“ И аз, аз ви желая това, да се научите да разпознавате гласа на Господа, да слушате гласа на Господа и да се подчинявате на гласа на Господа. И тогава Той може да ви използва, и Той може да прослави Себе Си чрез вашето служение.
