Душо моя, никога не следвай собствените си пътища. Ако го правиш, често ще бъдеш в опасност да ходиш по виждане, а не по вяра, като по този начин избираш злото и отхвърляш доброто. Нека това бъде твоята молитва: „Покажи ми пътищата Си, Господи; научи ме на пътеките Си“ (Пс. 25:4). И помогни ми да предам пътя си на Теб и да Ти се доверя да го осъществиш (Пс. 37:5).
О, за духа на Халев, който му позволи да каже: „Аз напълно следвах Господа, моя Бог“ (Исус Навин 14:8)! Нека всички желаем да Го следваме, дори ако трябва да се жертваме, да понасяме трудности и да срещаме изпитания. Нека бъдем като Енох, който „ходеше с Бога“ (Бит. 5:24), и като Ной, който „намери благодат в очите на Господа“ (Бит. 6:8). Нека попитаме с проста вяра: „Какво да правя, Господи?“ (Деяния 22:10), без да имаме собствена воля, освен Божията воля да бъде наша воля. В това има безопасност; има щастие.
Нека позволим на Господа да ни води по правилен път – Неговият път винаги е правилен, въпреки че може да е път на трудности, кръстове, загуби и лишения. Когато дойдат, нека размишляваме със свята благодарност върху миналите милости, защото те са залог за бъдеща вярност и любов, и доказателство, че Той ни чува сред многото житейски затруднения. Уверени сме: „Щастлив е народът, чийто Бог е Господ!“ (Пс. 144:5).
Ще намерите щастие, ако успешно решите да се доверите на Неговата сила, която е безкрайно по-голяма от вашата собствена. Бъдете в състояние да кажете: „Това е Бог, [моят] Бог завинаги и завинаги; Той ще бъде [моят] водач дори до смърт“ (Пс. 48:14).
