Добро утро, Wi-Fi свят по целия свят. Днес ви поздравяваме в името на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Хвала на Неговото име, слава на Неговото име, сега и завинаги. Амин.
Знаете ли, наскоро приключихме този празничен сезон и Новата година дойде. И трябва да осъзнаем, че в цялата суматоха може да сме забравили за човека, за когото става въпрос, че сме се заели толкова много с подробностите около случващото се със семейството, което идва, и всичко, което означават празниците, че сме изгубили следите на Господ Исус.
Спомняте си в Лука, глава 2, получаваме две писания, две кратки писания, които описват живота на Господ Исус от 40-дневна възраст до 12-годишна възраст, а след това от 12-годишна възраст до 30. Само две писания. В Лука 2:40, относно първите Му 12 години: „А детето растеше и крепнеше духом, изпълваше се с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.“ Това е малкият прозорец, който имаме към първите 12 години от живота Му. И след това, в стих 52 от същата глава, от 12 до 30 години, се казва: „А Исус напредваше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците.“
30 години по-късно, когато Той започва Своето служение в Лука 3:22, чуваме Отца да казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих“, или „В Тебе Аз благоволих.“
Е, така че в Лука, глава 2, имаме едно събитие, което е записано относно Неговия живот по време на израстването Му. На 12 години Йосиф и Мария, по техен обичай, отивали в Йерусалим за Пасхата.
Сега, това е невероятно, защото Той е Пасхалното Агне. Сега, Той е гледал, докато е ходил всяка година. Той е виждал жертвите на тези агнета. Не знаем кога е настъпило това осъзнаване какво означава, какво означава за Него. Нещо тайнствено и чудно се е случвало, Бог е говорил с Него. Но ние знаем, че на 12-годишна възраст Той е знаел, че е зает с делата на Своя Отец, и е казал на Йосиф и Мария.
Но проблемът беше с Йосиф и Мария, когато напуснаха Пасхата, след като празникът приключи. Очевидно имаше голям керван, който беше дошъл от Назарет: приятели, роднини, може би целият град. И те предположиха, Йосиф и Мария предположиха, че Господ Исус е с другите момчета на Неговата възраст. И те изминаха еднодневен път, но не можаха да Го намерят. Тогава те изминаха еднодневен път обратно. Търсиха Го един ден, и три дни бяха минали, и те Го намериха.
Сега, можете само да си представите, ако сте имали деца и някога сте ги губили за момент – в универсален магазин, или в тълпа на плажа, или нещо подобно – ужаса, който обзема ума ви. Така че Йосиф и Мария бяха много разстроени, че не могат да Го намерят.
Когато Го намират на този трети ден, Той е в храма и задава въпроси, и слуша тези религиозни водачи от онова време. И религиозните водачи бяха изумени от Неговото разбиране.
И така, Йосиф и Мария идват при Него, и Мария Го укорява. Това не беше добре от страна на Мария. Тя Го укори. Тя казва: „Не знаеше ли, че баща ти и аз Те търсихме с мъка?“ Но проблемът беше в нея.
И така, това е, което искам да кажа във връзка с цялата суматоха на житейските дела, особено през декември и януари, и дори ноември. Всичко това може да ни разсее и да изгубим следите, че Господ е центърът на всичко.
Йосиф и Мария си тръгнаха и предположиха, че Той е с тях. Не можем да предполагаме, че Господ е с нас, когато други неща навлизат и затрупват сърцата ни. Може би навлиза грях. Знаете ли, църквата в Ефес, на която Господ каза: „Ти си оставил първата си любов. Покайте се, вършете първите дела, отнасяйте се с Мен, както когато за първи път Ме срещнахте в тази любовна връзка, която имахме.“
Така че предизвикателството за нас е да изследваме собствените си сърца: Има ли нещо, което се е промъкнало и ни е отдалечило от Господа? Трябва да проследим отново стъпките си, да се върнем тези три дни и да Го намерим. И ще Го намерим зает с делата на Своя Отец, същите дела, в които Той ни е помолил да участваме. В името на Исус, амин.
