Прославеният Господ – Ходейки сред църквите
„И всички църкви ще познаят, че Аз съм Този, Който изпитва ум и сърце, и ще въздам на всеки от вас според делата ви.“ (Откровение 2:23)Видението, представено на Йоан, когато е бил в изгнание на Патмос, на прославения Син Човешки, ходещ „сред“ Божиите църкви, все още на земята, не е на Христос като състрадателен Първосвещеник, способен да помага (Евреи 2:18) и да ги спасява в часа на изкушението, а като Изследовател на сърцата (Откровение 2:23), чиито проницателни очи (Откровение 1:14) виждат истинското им състояние и чиято вярна присъда им разкрива тяхното състояние, както Той го знае и записва.
Символите на светилници и звезди показват, че това е нощна сцена. Седемте златни светилника представляват Божиите църкви като Негови носители на светлина и свидетелство в света, през периода на отсъствието на техния Господ оттам. Както „звездите“ или планетите излъчват отразена светлина, така и всяко истинско служение трябва да идва от Христос към хората. И както е получено от Него, то трябва да бъде дадено в своята цялост и чистота (1 Петрово 4:10-11; 2 Тимотей 3:14-16), за напътствие и благословение на другите.
Седемте църкви и тяхното значение
Седемте църкви в Азия, избрани тук измежду много други съществуващи по онова време, представляват
(1) целия ход на църквата в свидетелство, през цялата диспенсация; ето защо се казва, че е „тайна“.
(2) Те представляват седем възможни състояния, в които могат да се намират събранията, от ранна любов и чистота, до хладно безразличие и самодоволство, с Господа отвън, чукащ на вратата, Неговата личност отхвърлена и Неговите претенции отречени. Това последно състояние непосредствено предшества близкото отхвърляне на това, което носи Неговото Име на земята, докато на отделни души, които вършат делата, които Той заповядва (Откровение 2:5), спазват думите, които Той дава (Откровение 3:10), и Му дават мястото, което Той претендира, Той се проявява и общува с тях.
(3) Седемте послания имат своето подходящо слово към всички „църкви на светиите“ във всички сезони (1 Коринтяни 14:33) и могат да бъдат използвани индивидуално от „всички светии“ в тях, като духовен термометър, за да тестват състоянието си и да се оценят какво са и къде стоят, според Господното изчисление за тях. Седем пъти Той казва: „Зная твоите дела“, и Неговото изследване на тяхното състояние включва състоянието на сърцето. Той е Този, Който отбелязва отпадането от първата любов и от първите дела (Откровение 2:4,15), верността или небрежността към злото (Откровение 2:6; 14-16), отстояването или отказването от истините, които знаят (Откровение 2:24; 3:8), и спазването на Неговото Слово и изповядването на Неговото Име (Откровение 3:8, 13). Обещаната награда е за вярност към Него, докато други губят „венеца на победителя“ (Откровение 3:11). Когато Петър пише своето Първо послание, той казва: „Защото е време да почне съдът от Божия дом“ (1 Петрово 4:17). И тук, църквите – след като са се провалили в това да съдят себе си – самият жив Господ поема тази работа, с цялата любов и вярност (Откровение 3:19). Защото дори когато църквите се провалят, Той остава верен и не престава да „порицава и наказва“ Своите. Нека тържественото чувство за отговорност да разпръснем светлината на небето около нас и фактът, че „нощта е напреднала“ и „денят е наближил“ ни вдъхновят да оставим нашата „светлина да свети“ и така да привлечем хората към Христос, докато пясъците на чакащите часове на живота изтичат.
Очакванията и присъдата на Господа
В Посланията – особено Павловите послания, написани до църкви и до отделни личности, има специфично законодателство и трайни указания относно духовното състояние, благочестивия ред и правилното поведение в „Божиите църкви“ (1 Тимотей 3:15; 1 Коринтяни 11:2, 16; 1 Коринтяни 14:33). И това са „заповедите на Господа“ за всички времена (1 Коринтяни 14:37). Нищо не е отменено, нищо не е остаряло. Но повечето от Божиите хора в наше време обръщат малко внимание на тези заповеди или на образеца, оставен за тяхно ръководство в тези последни дни. И тъжният резултат е, че дори истинските християни се смятат за свободни да се свързват с всякакъв вид църква, която им допада, и да се придържат към всякакъв вид доктрина или практика, която е популярна или приятна, независимо дали е от Господа и от Неговото Слово, или е в противоречие с това, което Той е казал, че трябва да бъдат Неговите църкви.
Почтителното четене на тези седем послания от Господа, Който ходи „сред“ църквите, които носят Неговото Име и изповядват, че признават Неговото Господство и Авторитета на Неговото Слово, трябва да покаже на всички, които „се боят от Господа и мислят за Неговото Име“ (Малахия 3:16), че Той очаква Неговото Име да бъде признато и почитано, и Неговото Слово да бъде спазвано сред Неговите, до самия край. И ако това Му бъде отказано, Неговата присъда ще дойде с вярна любов (Откровение 3:19) и дисциплина, за да доведе до покаяние.
Внимаване на Господните послания
Колко от Божиите хора са в това състояние и под тази форма на наказание, в резултат на тяхното безразличие към Неговите претенции и пренебрегване на Неговото Слово, само Той знае. Но това ще бъде за тяхна голяма загуба сега, а също и в деня на Христовия съдебен престол, ако предупрежденията и насърченията, дадени от Господа в тези тържествени и изследващи Негови думи към църквите, сред които Той ходи – Неговите най-последни послания от небето към Неговия народ – бъдат леко ценени или пренебрегнати, сякаш не носят никакво настоящо послание към Божия народ и Неговите църкви на земята днес.
