„Радвайте се винаги в Господа; пак ще кажа: радвайте се!“
Павел имаше право да каже така. Не беше ли във Филипи, където в затвора той се радваше? Там, в най-вътрешната тъмница, докато гърбът му беше насинен и кървящ от жестокия бич, а краката му бяха здраво държани в оковите, той и съкилийникът му Сила „пяха хваления на Бога“.
В този затвор „един македонец“ скоро викаше за помощ, казвайки: „Какво трябва да направя, за да се спася?“ И скоро той също се радваше с целия си дом, вярвайки в радостното и славно евангелие.
Господ остава непоколебим във всички наши обстоятелства. Който и да управлява, Той управлява над всичко и по някакъв начин Той работи всичко за наше добро и за Негова слава.
Това е новозаветният еквивалент на думите на Авакум от древността:
Макар че смокинята да не цъфти, нито да има плод по лозите; трудът на маслината да се провали, и нивите да не дават храна; стадото да бъде отсечено от кошарата, и да няма стадо в оборите: все пак аз ще се радвам в Господа, ще се веселя в Бога на моето спасение (Авакум 3:17). „Господ ЖИВЕЕ.“ Той знае нуждите на Своите възлюбени и е всемогъщ в тяхна полза. Вярвайки в това, те могат да възкликнат: „Благословен да бъде моят камък; и нека Богът на моето спасение да бъде възвишен.“
