УРОЦИ ОТ ЖЕНИТЕ В БИБЛИЯТА
*Марта и Мария:* Радостно служене, щедро поклонение
*„Умолявам ви... предвид Божията милост, да принесете телата си в жива жертва, свята и угодна на Бога – това е вашето духовно поклонение.“ Римляни 12:1 NIV*
Поклонението и служенето изглеждат като противоположности. Едното се състои в размишление върху величието и любовта на нашия свят и чуден Бог. Другото се фокусира върху хората – грешни и много нечудесни. Разбира се, ние осъзнаваме, че служенето се извършва за Бога, както посочва Колосяни 3:17, но от първи век християните се опитват да се изолират от света, за да могат изцяло да се посветят на поклонение, сякаш това е по-добрият избор.
Но чакайте! Нима Исус не каза точно това на бедната, измъчена Марта, докато Мария седеше в нозете Му и жънеше Неговото одобрение? Нека прочетем Лука 10:38-42 и да видим какво каза Исус и какво не каза: „Една жена на име Марта Го прие в къщата си. И тя имаше сестра на име Мария, която също седеше в нозете на Исус и слушаше Неговото слово. Но Марта беше разсеяна с много служене и тя се приближи до Него и каза: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави да служа сама? Затова ѝ кажи да ми помогне.“ А Исус ѝ каза: „Марто, Марто, ти се тревожиш и се смущаваш за много неща. Но едно е нужно, и Мария е избрала добрата част, която няма да ѝ бъде отнета.“
Да се научим да служим с радост Марта е била забележителна жена за своето време. Тя е имала пораснала сестра и брат, но Библията ясно казва, че тя е приела Исус в „нейния“ дом; с други думи, домът е принадлежал на нея. Тя не само е отворила вратата си за Исус, но е включила и Неговите ученици – поне тринадесет гости, просто така! Използването на думата „прие“ звучи така, сякаш тя е била щастлива да Го има там, а други пасажи, които ще разгледаме по-късно, показват, че те са били добри приятели.
Марта, като добра домакиня от Близкия изток, вероятно вече е дала на гостите си нещо за пиене и за хапване. След това отишла в кухнята, за да измисли какво да сервира на тринадесет неочаквани гости. Докато тя с радост е приела Исус и Неговите ученици в дома си, някъде по време на готвенето ѝ радостта се е изплъзнала. От горещата си кухня тя погледнала към хладната зала, където Исус седял и поучавал, заобиколен от гладни души, които поглъщали всяка дума, която излизала от устните Му. Изведнъж Марта видяла колко много работа все още трябва да се свърши; тя погледнала Мария (мързеливо момиче!), седяща в нозете на Исус. И избухнала.
Безтактно тя прекъсна поучението и обвини своя почитан Гост, че не се грижи за нея. Ако Той се беше погрижил, щеше да изпрати Мария да помогне, но очевидно Той и всички останали искаха Марта да се труди сама. Господ отговори, като посочи, че тя се тревожи и се смущава за твърде много неща. Той не ѝ каза да спре да служи, но ѝ каза, че само едно е необходимо, и Мария е направила по-добрия избор. Мария избра това, което беше по-важно от физическата прехрана. То щеше да нахрани душата ѝ и не можеше да ѝ бъде отнето, както можеха да бъдат отнети онези физически неща, които смущаваха Марта.
Връзката с Исус Христос е пълна. Въпреки че можем да добавим служене като отговор на нашата вяра, всъщност няма нищо, което можем да направим, за да подобрим позицията си с Исус Христос. Трябва да подхранваме вярата си, хранейки душите си с Божието Слово. Ако сме уморени от служене, може би трябва да се отдръпнем, за да се насладим на ученията на Исус. Ако желаем другите да се включат и да помогнат, може би се тревожим и се смущаваме за твърде много неща. Трябва да си починем и да оставим Исус да се тревожи кой ще служи, докато ние седим в нозете Му за известно време. Някак си, гостите ще бъдат нахранени, неделното училище ще продължи да работи, музикалната програма няма да се срине напълно и някой ще приготви хляба и виното.
Марта направи грешката да мисли, че нейният принос е най-важният и че трябва да бъде направен. Всъщност всичко е за Исус, и ако това не е причината, мотивацията и радостта за това, което правим, трябва да спрем да го правим. Често в Писанието ни е заповядано да имаме радост или да бъдем радостни (Филипяни 4:4-7). Ако не сме радостни, трябва да признаем, че в тази област не следваме Христос. Послушанието и служенето са важни, но колко по-голяма стойност има в послушанието и служенето с готовност и радост.
Да се научим да се покланяме щедро Втори пасаж, който хвърля малко повече светлина върху тази тема, е Йоан 12:1-8. След като Той възкреси брата на Мария и Марта, Лазар, от мъртвите, беше дадена вечеря в чест на Исус. Йоан 12:2 споменава Марта само с две думи – „Марта служеше.“ Това изглежда показва, че тя не е изоставила служенето напълно. Човек би се надявал, че дотогава тя е имала правилни приоритети, просто да служи на Господа по начина, по който е знаела – с радост.
Любовта на Мария, от друга страна, беше изразена щедро, когато тя изля скъпоценното си миро върху нозете Му. Когато други гости възразиха срещу това, че тя изхвърля толкова много пари за Исус, Той я защити. В изявлението Си Той посочи, че целта на нейното помазване Го надхвърляше просто благодарността за връщането на Лазар. Времето за поклонение на Исус в плът изтичаше и Той използва нейния акт като пророчество. Ароматът на нейното парфюмирано миро, скъпо и силно, вероятно все още щеше да се задържи по нозете на Исус, когато Той висеше на кръста шест дни по-късно. Когато мъртвото тяло на Исус трябваше бързо да бъде увито в гробницата преди съботата, Той вече беше помазан с погребалните масла на Мария. Въпреки че други възразиха, Исус беше доволен от нейната форма на поклонение.
Преди много години съпругът ми Флойд отиде с приятел в църква, където ръководителят на хвалението постоянно укоряваше събранието да вдига ръце в хвала. Той каза, че ако не вдигат ръце, не се покланят на Бога правилно. Разгневени, съпругът ми и приятелят му пъхнаха ръце в джобовете си. Ръководителят на хвалението грешеше, като настояваше, че само вдигнати ръце ще угодят на Бога, но би било също толкова погрешно да се предполага, че вдигането на ръце в поклонение е прекомерно.
Нашата Библия и сборници с песни са пълни с физически изрази на поклонение. И все пак, докато четем и пеем за вдигане на святи ръце или поклонение пред Него, ние продължаваме да седим прилично, стискайки сборниците си с песни, движейки само устните и очните си ябълки. Имало е моменти, когато съм пяла песен за коленичене пред моя Спасител и съм искала да коленича точно тогава и там, обзета от собствената си недостойнство и Неговото величие. Не го направих обаче, защото имаше други в събранието, които щяха да ме видят и да си помислят, че прекалявам. Ние сме неудобни с екстравагантни изрази на поклонение.
Повечето от нас разбират Марта. Ние обичаме да служим, защото служенето е необходимо и лесно за разбиране. Всеки има физически нужди, така че хората ценят тези, които организират освежителни напитки, планират конференции, почистват сгради, планират сватби и преподават в неделното училище година след година. Можем обаче да съчувстваме и на раздразнението на Марта относно безполезността на Мария. Често служим до изтощение и никой не се включва да ни помогне или насърчи!
Марта в нас обаче трябва да се поучи от Мария. Мария намери време за Исус. Тя не се тревожеше какво мислят другите хора. Тя не се нуждаеше от ничие признание, освен от Господното. Вниманието ѝ беше толкова изцяло насочено към Него, че Господ беше този, който отговори на нейните обвинители вместо нея. Актът на Мария да излее скъпоценно миро, за да почете Исус, нямаше логична цел. Нейният акт нямаше да нахрани гладните, нито да облече голите. Хората, които я наблюдаваха, не одобряваха нейния начин да почита Исус и да демонстрира любовта си. И все пак Той я похвали, че Му се покланя по начин, който беше прекомерен.
Колко често ограничаваме поклонението си до това, което радва другите? Колко често осъждаме тези, които не се покланят като нас? Към кого е насочено нашето поклонение – към други хора или към Господа? Кого се опитваме да угодим – на други хора или на Господа? Не е ли време да отвърнем очи от това, което другите (неодобряващи) хора мислят за нас, и да започнем да питаме дали нашето поклонение е приемливо за Господа? Нека започнем да се покланяме щедро!
Сладката миризма на двете Обичам да мисля, че Марта също се покланяше този ден – сама в кухнята. Докато месеше хлябовете, тя може би се е смяла от радост, знаейки колко много Исус ще се наслади на ястието. Тя подправяше месото и зеленчуците с толкова щедрост и любов, колкото Мария изразяваше в трапезарията. И потта, която капеше от челото ѝ, в Божиите очи беше толкова сладка, колкото парфюмираното миро на Мария. Защото поклонението, макар и често практикувано публично, винаги е лично изразяване на това колко много мислим за Господа и Го обичаме.
ЗА АВТОРА: Кристин Шнайдер и нейният съпруг, Флойд, са били основатели на църкви в Европа и САЩ. Тя пише исторически романи и ръководства за изучаване на Библията и преподава в Библейския колеж Емаус. Семейство Шнайдер имат двама женени сина и трима внуци.
