Гледайки състоянието на света, докато започваме още една година, е изненадващо, че вярващите все още са тук, чакайки да срещнат Господа във въздуха (1 Солунци 4:17). Дълго повтаряната надежда продължава: „Може би днес.“
За съжаление, лошото състояние на нещата е и в така наречения „християнски“ свят. Давид се е чувствал по този начин относно Божия народ, Израел, преди стотици години, когато е писал: „Помогни, Господи, защото благочестивият човек изчезва! Защото верните изчезват измежду човешките синове“ (Псалм 12:1 NKJV). По онова време хората са казвали: „С езика си ще надделеем; устните ни са наши; кой е господар над нас?“ (ст.4). „Нашите ... нашите ... нашите“ – не е ли това отношението, което виждаме навсякъде, където погледнем? „Нашите“ и „моите“ начини сред мъжете и жените съществуват от Битие 3, когато Адам и Ева паднаха в грях. Мисленето на змията – Сатана – продължава: „Нечестивите се разхождат отвсякъде, когато низостта се възвисява сред човешките синове“ (Псалм 12:8). Какво точно описание за обществото, в което живеем!
За разлика от това, онези от нас, които се чувстват потиснати и които въздишат, се радват на обещанието на Господа: „Ще го поставя в безопасността, за която копнее“ (ст.5). Със сигурност прилагането на това обещание за истинските християни ще дойде, когато сме в присъствието на Господа, било то чрез физическа смърт или грабване. И все пак, дори докато чакаме този момент, когато ще напуснем тази сцена, безопасността се намира в „думите на Господа“ (ст.6). Те, продължава стихът, „... са чисти думи, като сребро, изпитано в земна пещ, пречистено седем пъти.“ Неговите думи са съвършени и изключително ценни.
Въпросът тогава за нас е: „До каква степен ние ценим думите на Господа?“ Те са ни дадени в 66-те книги на Библията. Всяка една книга е важна, като една книга ни помага да разберем друга. Изучаването на Писанието трябва да се извършва внимателно, както е научено от Божия Дух. Помислете какво е казал Господ, когато е говорил на Своите ученици, свързвайки думите Си с мир: „Тези неща ви казах, докато бях с вас. Но Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което ви казах. Мир ви оставям, Моя мир ви давам; не както светът дава, Аз ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:25-27).
