„Всички пътища Господни са милост и истина — за онези, които пазят Неговия завет и Неговите свидетелства.“ (Псалм 25:10) Пътищата Господни! Душа моя! никога не следвай своите собствени пътища. Ако го правиш, често ще бъдеш в опасност да следваш зрението, а не вярата — да избираш злото и да отказваш доброто. Но „предай пътя си на Господа — и Той ще го извърши.“ Нека това бъде твоята молитва: „Покажи ми пътищата Си, Господи; научи ме на пътеките Си.“
О! за духа на Халев, „да следвам изцяло Господа, моя Бог“ — да Го следвам, когато трябва да се жертвам, и да понасям трудности, и изпитания ме очакват. Да „ходя с Бога“ — да питам с проста вяра: „Какво искаш да направя?“ — да нямам собствена воля — но това, че Божията воля трябва да бъде моята воля. Тук е безопасността — тук е щастието!
Безстрашно следвайте Водещия стълб. Той ще ви води по прав път, макар и по път на трудности, и кръстове, и загуби, и лишения — до Божия град.
О! блаженството да лежиш така пасивно в Божиите ръце, казвайки: „Погрижи се за мен, Боже!“ О! блаженството да живееш със свята благодарност за минали милости и намеси; доверявайки се на тях като залог за бъдеща вярност и любов; и чувайки Неговия глас зад нас, сред многото житейски затруднения, възкликвайки: „Това е пътят — вървете по него!“
„Щастлив“, разбира се, „е всеки народ, който е в такова положение!“ Това ще бъде за теб, читателю, ако можеш да вземеш решение със сила, по-голяма от твоята собствена:
„Този Бог ще бъде мой Бог завинаги и завинаги; Той ще бъде мой Водач дори до смърт!“ (Псалм 48:14).
