„И Исус седна срещу съкровищницата и гледаше как хората пускат пари в съкровищницата; и мнозина богати пускаха много. И дойде една бедна вдовица и пусна две лепти, което прави един кодрант. И Той повика учениците Си и им каза: „Истина ви казвам, че тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички те пуснаха от изобилието си, а тя от своята оскъдица пусна всичко, което имаше, дори целия си живот.“ Марк 12:41-44 KJV
Какъв пример! По преценка на Господ Исус, тази бедна вдовица пусна повече от всички останали – защото даде всичко, което имаше. Самият Спасител беше на път да даде всичко Свое на кръста. Колко ли е зарадвало сърцето Му даването на тази скъпа жена! Не знаем името ѝ, но подобно на друга неназована жена, която помаза Господа (Матей 26:6-13), делото на тази вдовица никога няма да бъде забравено. Нейният акт на щедрост е запазен завинаги на страниците на Светото писание.
Цитираните по-горе стихове и други пасажи от Писанието ни дават пет важни принципа, които да имаме предвид, когато разглеждаме темата за даването.
1. ОТГОВОРНОСТ
Първото нещо, което трябва да имаме предвид, е, че даването е отговорност. Ако сме вярващи, трябва да признаем, че принадлежим на Господа. Той ни е купил със Своята скъпоценна кръв. Ние Му принадлежим за времето и за вечността. Ако като личност аз принадлежа на Него, то следва, че всичките ми притежания също са Негови.
Вярващите в Македония по време на служението на Павел много приличаха на вдовицата, за която току-що прочетохме. Въпреки че бяха материално бедни и преживяваха „дълбока бедност“, те с радост дадоха дар за Господното дело. Това, което зарадва сърцето на Павел, беше, че преди да дадат дар, те първо дадоха себе си на Господа (2 Коринтяни 8:1-5).
Векове преди това цар Давид беше направил подготовка за построяването на храма в Йерусалим. Осъзнавайки, че и други могат да се включат, той предизвика народа: „Кой тогава е готов да посвети службата си днес на Господа?“ (1 Летописи 29:5). Водачите не само отговориха положително, като дадоха себе си, но и дадоха материално за делото по построяването на храма (1 Летописи 29:6-7).
Целта на Павел, когато напомняше на коринтяните какво бяха направили вярващите в Македония, беше да ги подтикне към действие. Те изглежда изобилстваха в много християнски благодати; затова, мислейки за даването, той ги призова да „гледате да изобилствате и в тази благодат“ (2 Коринтяни 8:7). Ако сме преживели Божията благодат в собственото си спасение, ние имаме отговорност да участваме в благодатта на даването.
2. ТАЙНО ДАВАНЕ
„Изобилствайте и в тази благодат“, писа Павел. Но той не имаше предвид, че коринтяните трябва да правят публична демонстрация на своето даване. Даването на Господа трябва да бъде тайно. Нашият Господ ни научи на това в Матей 6:1-4. Той каза, че лицемерите са тези, които „тръбят“, когато дават. Тези, които искат другите да знаят колко щедри са били, вече „имат своята награда“ в смисъл, че хората говорят високо за тях сега. Когато обаче застанат пред Бога, няма да има по-нататъшна награда за тях. Пълната тайна на даването се вижда в тези думи: „Нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната ти.“ Не давайте на другите никаква представа колко пускате в кутията за църковни дарения. Ако можете да подкрепяте Господното дело или Неговите служители анонимно, направете го. Никой човек на земята може да не знае какво правите, но вашият Небесен Отец, който вижда в тайна, знае какво сте направили – и това е всичко, което наистина има значение.
3. СИСТЕМАТИЧНО
Даването не трябва да бъде случайно или само когато ни се прииска. Павел каза на коринтяните, че изобилстват в любов (2 Коринтяни 8:7). Ясно е, че това не е било нещо спорадично, а по-скоро се е виждало през цялото време. По същия начин, изобилстването в благодатта на даването може да означава само редовност. Това е било ясно преподадено в първото послание на Павел до коринтяните, където е установен следният принцип: „В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя нещо, като събира според както е благоуспял, за да няма събирания, когато дойда“ (1 Коринтяни 16:2 NKJV). Между другото, този стих отново подчертава индивидуалната отговорност на „всеки един“ да дава. Разбира се, от време на време могат да възникнат специални нужди, които изискват допълнително даване. Имаме пример за това в Новия Завет, когато едно конкретно обстоятелство доведе до това някои от Божиите хора да дават, за да помогнат на други, които бяха в нужда (Деяния 11:27-30). Това обаче не отменя принципа на редовността. Всяка седмица или когато получавате доход, отделяйте определена част като пари за Господа.
4. ПРОПОРЦИОНАЛНО
Принципът на редовността ни води естествено до разглеждане на още една точка. Даването трябва да бъде пропорционално: „Както Бог го е благословил“ (1 Коринтяни 16:2 KJV). В този стих намираме отглас от старозаветния закон, където Божият народ трябваше да дава „според благословението на Господа, твоя Бог, което Той ти е дал“ (Второзаконие 16:17). Ако Господ благослови даден човек материално, този човек е отговорен да даде повече на Него.
При разглеждането на темата за даването често се задава въпросът дали десятъкът (даването на една десета на Господа) е нещо, което трябва да се практикува днес. Да се даде пълен и правилен отговор на този въпроса би ни отвело далеч извън обхвата на тази статия. Много християни, които дават десятък, биха защитили практиката като полезна, защото им позволява да дават определена част от доходите си на Господа. След като са се посветили на принципа да дават на Господа Неговия дял, те биха ви казали, че Господ вярно е посрещнал всичките им нужди. Други твърдят, че десятъкът е старозаветна практика, която не се прилага днес. Разбира се, трябва да се отбележи, че някои намират за удобно да „отпишат“ десятъка като старозаветна практика, защото им дава извинение да не дават дори една десета от доходите си на Господа.
Трябва сериозно да се предизвикаме в този момент и може би въпросът за десятъка трябва да бъде променен. Вместо да питам дали трябва да давам на Господа една десета, може би трябва да питам колко пари трябва да запазя за себе си. Често сме виновни, че съхраняваме огромни парични резерви, които един ден ще бъдат оставени. Много от Божиите хора в по-богатите нации на света днес биха могли да си позволят да дават много повече от една десета. Някои може би дори биха могли да си позволят да живеят от десятъка и да дадат останалите девет десети на Господа.
5. ЩЕДРОСТ
Има още един принцип, свързан с пропорционалното даване, и това е принципът на щедростта. Даването не трябва да бъде скъперническо, нито да се прави по принуда: „Нека дава; не с неохота, нито по принуда; защото Бог обича веселия дарител“ (2 Коринтяни 9:7). Гръцката дума за „весел“, използвана тук, ни дава английската дума „hilarious“ (весел, шумен). Тя говори за радост, която е готова да направи всичко. Няма нежелание. Не е ли така, както самият Бог дава?
Този, Който не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни даде с Него и всичко останало? (Римляни 8:32) Отново намираме любовта и даването тясно свързани. Нашето даване на Бога произтича от нашата любов към Бога. То трябва да се прави с радост.
Помислете отново за вдовицата, която дава своите „две лепти“. Тя имаше само две малки монети и можеше да запази една от тях за собствените си нужди. Тя беше бедна. Като вдовица, кой щеше да се грижи за нея? Да даде една монета, при нейните обстоятелства, би било много щедро – но тя даде и двете. Какъв пример за щедрост – без да задържа нищо!
СЕДЕЙКИ КРАЙ СЪКРОВИЩНИЦАТА
Този, Който седеше срещу съкровищницата, все още седи там. Нашият Господ и Учител претегля нашите кесии. Коя книга има най-голяма власт в живота ви – Божията книга, Библията, или вашата собствена банкова книжка? Помислете отново за Този, Който даде всичко за нас. Нека с радост да харчим и да бъдем изразходвани за Него, на Когото дължим всичко.
А какво да кажем за нашето даване? Нека си спомним увещанието на Павел: „Гледайте да изобилствате и в тази благодат“ (2 Коринтяни 8:7).
