"Следвайте Неговите стъпки: Който грях не е сторил, нито се е намерила измама в устата Му: Който, когато Го хулеха, не отвръщаше с хула; когато страдаше, не заплашваше; но предаваше Себе Си на Този, Който съди праведно" (1 Пет. 2:21-23). >"Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото Аз съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко" (Мат. 11:29, 30). Докато Господ Исус Христос е великата тема на цялото Писание, все пак всяка отделна част представя някакъв специален аспект на Неговата Личност или дело. Горните пасажи ни представят, много благословено, смирената благодат, която бележеше Неговия път на страдание като съвършено покорен Човек.
В един пасаж сме подканени от апостол Петър да следваме Неговите стъпки: в другия, вярващите са поканени от Самия Господ да се научат от Него. Добре е всеки да се вслуша в увещанието и да отговори на благодатната покана. За да направим това обаче, трябва благоговейно да попитаме: Какви са Неговите стъпки, които сме подканени да следваме? и, Какво е това, което Господ иска да научим от Него?
„НЕГОВИТЕ СТЪПКИ“
1 Петър 2:21-23
Първо, нека се вслушаме в увещанието на апостола. Дойде ден в историята на Петър, когато Господ беше казал на възстановения Си ученик: „Следвай Ме“ (Йоан 21:19). Сега апостолът предава тези думи на всеки един от нас, като казва: „Следвайте Неговите стъпки.“ В християнството, и дори от истински вярващи, думите „Следвайте Неговите стъпки“ често се използват по неясен и неточен начин. Дори необърнати хора ще се хванат за тези думи, злоупотребявайки с тях, за да предадат фалшивата мисъл, че ако хората изпълняват предписанията на Проповедта на планината, те ще бъдат много добри християни и по този начин ще осигурят спасението на душите си. Вероятно тези, които говорят толкова лекомислено за следване на Неговите стъпки, биха били затруднени да се обърнат към Писанието, където се намира увещанието, и дори така предпочитат собствената си интерпретация на думите, вместо да изследват значението, с което те се използват от Светия Дух.
Обръщайки се към пасажа, в който се среща увещанието, веднага научаваме от контекста, че тези думи са адресирани до вярващи – тези, за които апостолът може да каже, че са получили края на вярата си, дори спасението на душите си (1 Пет. 1:9). Очевидно е тогава, че в това Писание няма увещание към грешник да следва Неговите стъпки, за да получи спасение. Освен жертвената смърт на Христос и вярата в Неговата скъпоценна кръв, не може да има спасение за безпомощния грешник. В Писанието Бог никога не използва „Неговите стъпки“, за да отмени Своето дело.
Увещанието да „следваме Неговите стъпки“ е адресирано тогава до вярващи, и освен това, се използва с много ясно значение. Какво е това значение, научаваме от четирите различни стъпки, които са поставени пред нас. Очевидно е, че голяма част от това, което Господ е направил в Своя чуден живот, ние не можем и не сме призовани да правим. Той е вършил могъщи дела, дори е възкресявал мъртви; Той е говорил, както никой човек не е говорил. По тези начини не сме подканени да следваме Неговите стъпки. Четирите стъпки, които сме подканени да следваме, са възможни за всички вярващи, от най-младите до най-старите.
Първо, напомня ни се, че Той „не е сторил грях“. Знаем, че Той е ходил, вършейки добро; и в същото това Послание сме подканени, отново и отново, към „добри дела“ и да „вършим добро“. Тук обаче увещанието приема отрицателна форма; трябва да следваме Неговите стъпки в отношението, че Той не е сторил грях. Каквото и да се случи, каквито и обстоятелства да възникнат, каквито и отхвърляния да трябва да посрещнем, каквито и неправди да трябва да претърпим, каквито и обиди да трябва да понесем, ние не трябва да вършим грях. Сравнително лесно е да вършим добро като благодетел, посрещайки нуждите на другите; но, виждайки, че имаме плът в себе си, понякога е трудно да не вършим грях. По-голямо нещо е да не вършим грях в трудни обстоятелства, отколкото да вършим добро в лесни. Господ беше съвършен във всички обстоятелства и, каквито и обстоятелства да трябва да посрещнем, нашата първа грижа трябва да бъде да следваме Неговите стъпки и да поддържаме Неговия характер в това отношение: да не вършим грях. По-добре е да страдаме от неправда, отколкото да грешим; по-добре е да загубиш палтото си, отколкото да се откажеш от характера на Христос.
Второ, четем: „нито се е намерила измама в устата Му.“ Колкото и силно да е бил измъчван от зли хора, нито един въпрос, който е задал, нито един отговор, който е дал, нито една дума, която е излязла от устните Му, никога не е била помрачена от никаква следа от измама. Уви! При нас, понякога, злоба и завист могат да се крият зад думи, които са „по-гладки от масло“ и „по-меки от елей“. При Него никога не се е криел зъл мотив под красива реч. Измама се е криела зад привидно невинния въпрос на фарисеите, когато попитали: „Позволено ли е да се дава данък на Цезар, или не?“ защото четем, че те са се опитвали да „Го уловят в думите Му“ (Мат. 22:15-18). С плътта в нас е твърде възможно да се опитваме да се уловим един друг с гладка реч и невинно изглеждащи въпроси. Уви! Можем дори тайно да нападаме един друг в самите думи, които отправяме към Бога в публична молитва. Колко добро тогава и необходимо е увещанието да следваме стъпките на Този, в Чиито уста не се е намерила измама.
Трето, напомня ни се, че Господ беше Този, „Който, когато Го хулеха, не отвръщаше с хула; когато страдаше, не заплашваше. В присъствието на обиди, фалшиви обвинения и злонамерени нападки, Той остана мълчалив. Когато беше фалшиво обвинен пред еврейския съвет, Той „мълчеше“. На обвиненията на евреите, в присъствието на Пилат, „Той не отговори нищо“. На самия Пилат, „Той не отговори нито дума“. Подиграващият Ирод може да Го разпитва с много думи, „но Той не му отговори нищо“ (Мат. 26:63; 27:12,14; Лука 23:9). Колко добре е за нас да следваме Неговите стъпки и, в присъствието на злонамерените думи на хората, откъдето и да идват те, да запазим мълчание. От други Писания е ясно, че християнинът може да „моли“, „увещава“ и дори „порицава“, но никога не трябва да хули или заплашва.
Четвърто, Той „предаде Себе Си на Този, Който съди праведно.“ Да не вършиш грях, да не говориш измама, да мълчиш в присъствието на злонамерени думи, имат отрицателен характер. Тази последна стъпка е положителна. Ако мълчим в присъствието на обиди, това не означава, че няма отговор на злото и злобата, а по-скоро, че отговорът е оставен на Бога.
Никога не трябва да се опитваме да отмъщаваме на злосторника. Бог държи цялото отмъщение в Своите ръце. Той е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще въздам, казва Господ. И пак: Господ ще съди Своя народ“ (Евр. 10:30). Нашата част тогава е да следваме стъпките на Господ Исус и в присъствието на обиди да се предаваме на Този, Който съди праведно, помнейки тази дума, която казва: „Не отмъщавайте за себе си, но по-скоро дайте място на гнева; защото е писано: Отмъщението е Мое, Аз ще въздам, казва Господ“ (Рим. 12:19). Отново можем да си припомним думите на пророка: „Господ е добър към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добре е човек да чака и то мълчаливо, за спасението от Господа“ (Плачът на Йеремия 3:24-26).
Ето тогава имаме четири стъпки, предприети съвършено от Господа, които сме подканени да следваме. Във всички тези стъпки няма нито дума за служение, нито за каквато и да е форма на служба, която би направила някакво впечатление в този свят или би ни извела на преден план сред Божия народ. След като е така, бихме могли безразсъдно да кажем, докато четем тези увещания, че да не вършиш зло, да не говориш измама, да мълчиш в присъствието на обиди и да се предаваш на Бога, в крайна сметка не изглежда много и е малко разочароващо. Ако обаче приложим тези неща на практика и следваме Неговите стъпки, със сигурност ще се окаже, че нашите братя няма да бъдат разочаровани от нас. Ако можехме само да предприемем тези стъпки, другите щяха да видят в нас най-чудната гледка, която може да се види в този свят – щяха да видят ЧОВЕК, ПОДОБЕН НА ХРИСТОС.
