В този свят, пълен с вълнения, Бог има народ за Себе Си, ученици на Господ Исус. Те са избрали път, белязан от страдания, който други са изминали преди тях. Много вярващи са преминали през големи конфликти. И все пак те са готови да го направят, нетърпеливи да подражават на примера на тези, които са били преди тях. Това е като в армия, където падналите войници се заменят с нови новобранци.
Въпреки голямата съпротива, новите вярващи в Солун смело заеха мястото на тези, които бяха напуснали. Така, заедно с други, те станаха подражатели или последователи, не само индивидуално, но и колективно, като Божии събрания в Христос Исус. Оценявайки големите привилегии да принадлежат на Спасителя, те бяха готови да страдат за Него.
Днес Исус от Назарет е Божият Помазаник на небето (Деяния 2:33), и Той ще бъде почетен по този начин в идния свят. Междувременно опозицията срещу Него е доста сериозна, както са преживели много поколения верни вярващи. Павел, някога сам гонител, беше противопоставен от евреите, които бяха убили както Господ Исус, така и пророците. Такива противници „не угаждат на Бога и са противни на всички хора, забранявайки ни да говорим на езичниците, за да могат да бъдат спасени“ (1 Сол. 2:15–16). Не трябва да очакваме различно отношение днес.
