„Отче, прости им – защото не знаят какво правят!“ (Лука 23:34) Много смъртни борби са водени – за да се спаси приятел. Умиращ Спасител събира последния си дъх – за да се застъпи за враговете си! В кулминацията на собствената си скръб и на човешката неблагодарност – изоставен от човека и изоставен от Бога – Неговият колеблив глас се смесва с вика на Неговите убийци – „Отче, прости им – защото не знаят какво правят!“
Ако неверният Петър беше там, би ли се учудил на отговора на предишен въпрос – „Господи, колко пъти ще съгреши брат ми против мене, и аз да му простя – до седем пъти?“ Исус му каза: „Не ти казвам, до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем“ (Матей 18:21, 22).
Превъзходството над обидата и позора, при някои, произтича от безчувствен и безразличен темперамент – студена, флегматична, стоическа безчувственост, еднакво към доброта или недоброта. Не беше така с Исус. Нежните чувства на Неговата свята природа Го правеха изключително чувствителен към неблагодарност и нараняване, независимо дали това се проявяваше в злобата на нескрита враждебност или в предателството на доверено приятелство. Може би за благородна природа – последното от тези е по-дълбоко нараняващо. Мнозина са склонни да простят на открит и нескрит противник, които не са толкова склонни да забравят или простят безсърдечна невярност или невъзнаградена любов.
Но вижте, също така, в това отношение, поведението на благословения Изкупител! Забележете как Той се отнася към Своите ученици, които го бяха подло изоставили и избягали, и то в часа, когато най-много се нуждаеше от тяхното съчувствие! Щом възкръсва от мъртвите, Той бърза да разсее страховете им и да ги увери в непроменена и неизменна привързаност. „Идете, кажете на братята Ми“, е първото послание, което изпраща; „Мир вам“, е поздравът при първата среща; „Деца!“, е думата, с която ги поздравява за първи път на бреговете на Тивериада.
Дори Йосиф (старозаветният тип и образец на щедра прошка), когато се разкрива на братята си, си спомня горчивата мисъл: „Аз съм Йосиф, вашият брат – когото продадохте в Египет.“ Истинският Йосиф, когато се разкрива на учениците Си, погребва в забрава спомена за отминалата невярност. Той ги посреща с благословение. Той ги оставя при възнесението Си със същото – „Той вдигна ръцете Си и ги благослови!“
„Отче, прости им!“ Читателю! Следвай във всичко това духа на своя Господ и Учител. Издигайки се от изучаването на Неговия свят пример, стреми се да почувстваш, че за теб не трябва да има такова име, такава дума като враг! Не таи обидни мисли, не се отдавай на горчиви взаимни обвинения. Не се поддавай на мрачна раздразнителност. Нека „законът на добротата“ винаги да бъде в сърцето ти. Тълкувай по най-добрия начин недостатъците на другите. Не прави вредни коментари за техните слабости; никакви недоброжелателни намеци.
Когато по всяко време си склонен да таиш непрощаващ дух към брат, помисли – ако твоят Бог беше запазил гнева Си завинаги, къде щеше да бъдеш? Ако Той, Безкрайният, Който можеше да те отхвърли завинаги от присъствието Си, е имал търпение с теб и ти е простил всичко – ще се отдадеш ли, заради някаква дребна обида, която в по-спокойни моменти би сметнал за недостойна за мисъл, на погледа на студено отчуждение, на неумолима дума или непрощаващо дело?
Понасяйте се един друг и си прощавайте взаимно всякакви оплаквания. Прощавайте, както Господ ви прости (Колосяни 3:13).
