И че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус (2 Тимотей 3:15) никой да не презира младостта ти, но бъди пример на вярващите, във вяра, в чистота (1 Тимотей 4:12) А ти, човече Божий, бягай от тия неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта на духа (1 Тимотей 6:11)
В тези три писания апостол Павел нарича Тимотей като дете, един младеж, и един мъж. Докато тези изрази може да се отнасят до естествения растеж, мисля, че можем да ги разглеждаме и като етапи в духовното израстване. Всеки от нас трябва да започне като дете и Павел коментира привилегията, която Тимотей е имал да бъде обучаван на Свещените писания като дете. Знаем също, че той е имал благочестива майка и баба и всички те са били характеризирани от истинска вяра. Това е от съществено значение, ако искаме да растем духовно в Божиите неща.
Значението на Божието Слово
В това второ послание, което Павел написа до Тимотей (последното, което написа), той подчертава значението на Божието слово. В 1 Тимотей 1:13 той говори за „образец на здрави думи;“ след това в 1 Тимотей 4:2 „словото,“ 1 Тимотей 4:3 „здраво учение,“ и в 1 Тимотей 4:4 „истината.“ Той беше казал в 2 Тимотей 3:15: „Свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христос Исус.“ Но той продължава да казва в 2 Тимотей 3:16 и 17: „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек съвършен, напълно подготвен за всяко добро дело.“
Само чрез внимателно изучаване на писанията, както на Стария, така и на Новия Завет, можем да израснем в Христос.
Като боговдъхновени, те са способни да се справят с всяко състояние на душата ни, за да се произведат в нас чертите на Божиите хора, правейки ни напълно подготвени да служим на Бога в този свят.
Духовното израстване на Тимотей
Тимотей със сигурност израсна духовно. Когато Павел замина от Ефес, където беше работил три години, поучавайки цялата Божия воля, той предупреди старейшините в Деяния 20:29-30: „Защото аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас люти вълци, които няма да пощадят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратени неща, за да отвличат учениците след себе си.“ Затова той се нуждаеше от някого, на когото можеше да се довери да остане там, за да поддържа истината, която беше проповядвал. Той не се поколеба да помоли Тимотей да свърши тази трудна работа. Павел беше наблюдавал как този млад мъж расте и развива онези черти, които щяха да го подготвят за тази работа. Прочетете как говори за него във Филипяни 2:20-22: „Защото нямам никой друг като него, който искрено да се грижи за вашето състояние. Понеже всички търсят своето си, а не това, което е Исус Христово. Но вие знаете неговата изпитана вярност, че като син с баща, той е служил с мене в благовестието.“
Не само вярата на Тимотей в Бога беше истинска, но и грижата му за светиите. Той се беше доказал достоен за доверието, което Павел имаше в него. На фона на мрачната картина на масата от вярващи, които се отвръщаха и търсеха своите си неща, Тимотей се грижеше за нещата на Господа. Той все още беше млад мъж. Някои се бяха опитали да се възползват от това, презирайки младостта му. Но Павел пише: „Никой да не презира младостта ти; но бъди пример на вярващите в слово, в поведение, в любов, в дух, във вяра, в чистота.“ Нямаше значение, че той все още беше млад мъж, ако начинът му на живот беше в съответствие с истината, която се стремеше да поддържа. Но той трябваше да продължи и да не пренебрегва дара, който имаше, нито размишлението върху тези неща. Затова Павел казва в 1 Тимотей 4:16: „Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тях; защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“
Нека си зададем въпроса: „Има ли Господ доверие в мен да поддържам, като живея според истината, ученията, които Божиите хора преди 150 години възстановиха за Църквата.“ Павел имаше това доверие в Тимотей; дано и за нас да е така.
Божият човек
Но Тимотей не спря дотук – той продължи да расте. Той има отличието да бъде единственият човек в Новия Завет, който е наречен „Божи човек“.
Изглежда, че Тимотей може да се е обезсърчил по времето на написването на второто писмо на Павел. Той беше, може би, плах човек: Павел си спомня сълзите му. Може да не е бил с много добро здраве и Павел дава съвети за това. Нещата бяха започнали да се объркват в Църквата. Павел беше в затвор. Цяла Азия се беше отвърнала от него. Здравото учение не беше приемливо за мнозина и някои, които някога бяха верни (като Димас), бяха си отишли. Със сигурност това беше достатъчно, за да обезсърчи човек като Тимотей? Но не, Павел го подтиква да продължи: „Защото Бог не ни е дал дух на страх, а на сила, любов и здрав разум.“ Така този Божий човек е натоварен: „О, Тимотей, пази това, което ти е поверено“, и отново: „Дръж се здраво за образеца на здравите думи, които си чул от мен, с вяра и любов, които са в Христос Исус. Това добро нещо, което ти беше поверено, пази чрез Светия Дух, Който живее в нас.“
Мнозина от нас днес са наследили голямо богатство от истина, предадено ни от благочестиви мъже, които сега са при Господа. Въпросът, който бих си задал, както и на всички нас, е: „Израснали ли сме духовно, така че да можем да поддържаме в нашия ден това, което тези Божии хора направиха в техния?““
