Искам да говоря за връзката между нашия таен живот и публичното ни свидетелство. Всеки от нас трябва да има таен живот пред Бога и всеки трябва да има публично свидетелство. Някои са много надарени и естествено са много изявени в публичното свидетелство, но би било жалко, ако позволим идеята за публично свидетелство да бъде в ръцете на няколко надарени хора.
Всеки от нас има привилегията на публичното свидетелство – брат и сестра, надарени и не толкова – и искам да подчертая точно това, което е заявено в тази проповед на планината от нашия Господ относно тайната молитва и Господ, който възнаграждава открито.
Не вярвам, че ще стигнем много далеч, освен ако нямаме тайна история в душите си пред Господ сам, която най-близките ни и скъпи не могат да споделят, и всичко от духовна стойност произтича, вярвам, от Него. Има много въпроси, които понякога тичаме при някой брат да разреши, докато ако отнесем тези неща в стаите си и говорим с Господ, Той много често ще ни даде отговор по много ефективен начин. Наистина, трябва да получаваме указанията си от самия Господ, а не от този или онзи служител, колкото и правилно да ценим тяхната помощ и насоки.
Примерът на Моисей
И мисля, че можем да подчертаем тази мисъл с тези илюстрации от Писанието, които прочетох. Бог възнамеряваше да използва Моисей. Моисей, може би, беше най-видният служител на Господ в старозаветни времена. Нямаше човек като Моисей. Той имаше много почетна позиция, защото стана предобраз на Христос като Великия Апостол, и в книгата Откровение, помните, те пееха песента на Моисей и Агнето. Чудесна позиция има Моисей в историята на Стария Завет! В книгата Числа намираме, че когато Аарон и Мириам намериха вина у Моисей заради неговата етиопска жена, Господ внезапно повика Аарон, Моисей и Мириам и позволи на Мириам да бъде поразена с проказа, и я накара да види, че това, което беше вътре, трябваше да бъде видимо отвън. Ако нямаше проказа от зли мисли вътре, нямаше да има зли думи отвън, и Божията ръка нямаше да донесе проказата върху тялото ѝ отвън.
Има красива скоба в разказа; тя гласи:
„А Моисей беше много кротък човек, повече от всички човеци, които бяха по лицето на земята“ (Числа 12:3).
В няколкото стиха, които прочетохме, не изглеждаше, че Моисей е кротък. Той беше отгледан по особен провиденциален начин в дворците на фараона и обучен във всичките им знания. Но зовът на кръвта му беше силен и когато видя сънародниците си да бъдат малтретирани, видя египтянин и евреин да се борят заедно, и погледна насам-натам, и когато не видя никой да го наблюдава, уби египтянина. На следващия ден намери двама евреи да се борят и когато се приближи до тях, този, който вършеше злото, каза: „Нима възнамеряваш да ме убиеш, както уби египтянина?“ Той се страхуваше, че нещото е известно. Стигна до ушите на царя и той избяга.
Каква промяна! От двореца – мястото на власт и положение – да се окаже самотна единица в пустинята, и в продължение на четиридесет години този човек с всичките си способности и с всичките си сили смирено пасеше овце. Какво учеше? Учеше се да бъде кротък – учеше се тайно на това, което по-късно щеше да заблести публично. Какво прекрасно преживяване.
Бих искал да говоря много сериозно на нашите по-млади братя. Напълно се идентифицирам с коментара на скъпия д-р Анинг, който казва колко безразлична е била собствената му служба и как е трябвало да открие гордостта и утвърждаването на плътта в сърцето си и желанието да бъде голям в Господните неща. Голямо нещо е, когато всичко това ни бъде напълно отнето.
Бог наистина щеше да направи Моисей много велик служител. Виждал съм хора, които са достигнали видно място в службата и са се чувствали така: О, колко много се нуждаят от Божията благодат, за да не имат преувеличено чувство за собствената си важност!
Само когато има тайна история в душите ни, ще бъдем запазени от това. Мисля, скъпи приятели, едно от най-ужасните неща е това, което наричаме благочестиво хвалене – да се опитваме да се представяме за нещо различно от това, което сме. Това не е кротост, а гордост и лицемерие; и вярвам, че Бог би ни научил чрез тайно общуване със Себе Си на празнотата и глупостта на всичко това.
Примерът на Давид
Сега нека разгледаме другия инцидент, който прочетохме. Давид беше много забележителен служител на Господ в Стария Завет. Ако някой беше казал на овчарчето Давид, което пасеше овцете на баща си, че ще бъде призован да бъде пастир на Израел, да бъде цар за Бога над Неговия древен народ, той би бил много изненадан.
Но Божията ръка беше върху него и докато пасеше овцете на баща си, той беше верен. Един ден дойде лъв и той можеше да бъде извинен, ако кажеше: „Моят живот е по-ценен от живота на агнето“ – но не; той показа своята преданост към задачата пред себе си и тръгна след този лъв, хвана го за брадата и уби царя на гората. Дойде мечката. Знаем какво ужасно създание е тя, но безстрашно той тръгна след мечката и спаси агнето си от нея. И сега идва кризата в неговата история. Тогава се появи един голям великан, Голиат от Гат, висок осем или девет фута, превъзхождащ във всяко военно обучение, с огромно снаряжение върху себе си, и тук е овчарчето. И Саул поглежда този младеж и пита дали е достатъчно силен да отиде.
Скромно Давид разказва на Саул какво е направил тайно – как се е справил с лъва и мечката – и каза, че Бог, който е предал лъва и мечката в ръката му, ще предаде и този филистимец, който е предизвикал армиите на Господ. И Саул каза: „Иди“. Давид беше научил какво може да бъде Бог за него тайно, и сега, когато дойде въпрос за публична служба и свидетелство за Божията вярност и сила, той беше готов да заеме мястото си с увереност в Бога.
О, как ще видим светлина в Неговата светлина по-късно и ще научим как Той ни е обичал и ни е отдръпнал от самите нас, и ни е спасил от това да бъдем наши собствени врагове!
Ако Го търсим тайно, Той ще ни покаже нас самите и ще ни покаже Себе Си, и ще научим тези уроци по-дълбоко сега.
Примерът на Петър
Тези примери не изчерпват илюстрациите, които бихме могли да имаме за това как Бог се отнася със Своите служители.
Вземете Петър в Новия Завет. Господ видя привързаността му към Него и видя, смесена с тази привързаност, голяма доза самоувереност, и Той знаеше, че с тази самоувереност не може да направи много с Петър. Сега Господ не уреди падането на Петър, състоянието на Петър го доведе до това, но Господ в нежната Си любов към Петър го позволи. Петър, самият пръв от еврейските апостоли! Изключително е да се мисли за Петър, който се провали по начина, по който го направи – отричайки Господ с клетви и проклятия, треперейки от подигравката на една слугиня, докато тя говореше за неговия галилейски диалект и о, горчивината на Петровата душа! Господ го погледна и той излезе и плака горчиво; но това преживяване на собствената му слабост и благодатта на Учителя му беше формирането на един служител.
Когато настъпи денят Петдесетница, този чудесен ден, когато обещанието на Отца слезе върху учениците и постави началото на великото християнско домоуправление, какво бихме казали на Петър? Петре, ти се провали ужасно – остани зад останалите и седни на задната седалка. Йоан или Яков трябва да говорят, а не ти, който се провали толкова ужасно. Ако се иска нещо правилно, Яков трябва да говори; ако се иска нещо любящо, Йоан трябва да говори. Но, Петре, устата ти трябва да бъде затворена.
Но това беше устата, която Бог отвори този ден.
Колко различни са Божиите пътища от човешките! Трябва да бъдете разтопени, преди да можете да бъдете оформени. Може би трябва да бъдем разбити, преди да станем полезни съдове; и падането на Петър беше точно случаят, който Господ използва, за да го формира за великото свидетелство, за което Бог го беше призовал.
Примерът на Павел
След това вземете апостол Павел. Бог го беше отделил още от утробата на майка му, определил го да бъде Негов велик служител на църквата. Възнесен до третото небе, той чу неща, които не е позволено да се изричат. И какво му се случи? Имаше трън в плътта – нещо изключително унизително, нещо най-болезнено като пратеник от Сатана, за да го бие. Сякаш зъл дух го удряше непрекъснато. Бог позволи това, за да не се възгордее плътта му прекомерно.
Култивиране на таен живот
Към скъпите млади християни се обръщам: култивирайте това говорене с Бога тайно и имайте своя лична история с Бога. Отделете време да влезете в стаята си и да затворите вратата, и да разберете какво е Господното намерение за вас; и знайте това: ако излезете от присъствието на Господ, не можете да излезете с плътски претенции, не можете да излезете с плътски амбиции в Господните неща.
Но вярвам, скъпи приятели, че има едно нещо, което трябва да желаем във връзка с нашето свидетелство – да бъдем първо засегнати от това, което говорим, трябва да желаем думите ни да достигнат до собствените ни сърца, преди да достигнат до ушите на нашите слушатели. Сигурен съм, че ако говорещият не желае искрено за себе си това, което представя пред слушателите си, не може да има помазанието и силата на Светия Дух.
