Но заради това дойдох до този час. Отче, прослави името Си.“ (Йоан 12:27-28)
Въпреки цялата опозиция и предчувствието за това, което Го очакваше на Голгота, Божият Син никога не изгуби от поглед Своята мисия. При влизането Си в този свят Той каза: „Ето, идвам... да изпълня, Боже, Твоята воля.“ (Евреи 10:7). Сега, около 33 години по-късно, Той се отправи към Йерусалим (виж Лука 9:51) – града, „който убива пророците и замеря с камъни изпратените при него“ (Матей 23:37). Нито юдеите (виж Йоан 11:8), нито Ирод (виж Лука 13:31-32), нито собствените Му ученици не можаха да Го спрат (виж Матей 16:21-23). Неговото решение беше твърдо като скала: „Ето, възлизаме към Йерусалим, и всичко, което е писано за Човешкия Син от пророците, ще се изпълни“ (Лука 18:31).
„Отче, прослави името Си!“ Каква безусловна преданост и посвещение на Бога се крият в тази молитва! Божият Син беше дошъл да прослави Своя Отец чрез смърт. Той искаше да Го възвеличи пред хора и ангели – дори ако изпълнението на това желание Му струваше всичко. По време на живота Си Той каза: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9). Но колко много Бог наистина обича света и колко справедлив и свят е Той наистина, стана напълно очевидно едва на кръста. В 6000 години човешка история Бог никога не е бил прославен толкова много, колкото чрез страданието и смъртта на Исус на Голготския кръст!
Точно както светлината свети най-ярко в тъмнината, Бог често е най-прославен, когато Му се доверяваме в страдание и постоянстваме в него. Ние Го прославяме в трудни обстоятелства, когато се предаваме на Неговата воля без бунт и казваме „Да, Отче“! Бог беше чудесно прославен, когато другите затворници слушаха Павел и Сила, с крака в окови, да Му пеят хваления в тъмницата във Филипи (виж Деяния 16:25). Петър, подобно на почти всички от дванадесетте апостоли, трябваше да прослави своя Учител в своето мъченичество (виж Йоан 21:19). Стефан прослави Господ Исус особено в самия момент, когато юдеите го замеряха с камъни – защото именно когато се изправяше пред смъртта, животът на Исус изгря от него най-ярко (виж Деяния 7:55-60).
Как е прославен Бог в твоя живот? – като прави видимо в теб нещо от живота или ума на Исус (виж 2 Коринтяни 4:10). Този нов живот ти беше даден от Бога при твоето обръщане. Сега е въпрос на практическо изживяване на този живот! Но това ще се случи само ако осъзнаеш с вяра, че си умрял с Христос за греха и сега Му позволяваш да живее в теб със силата на Светия Дух (Галатяни 2:20). Без смърт няма живот!
Как реагираш, когато Бог призовава теб или някой много близък до теб към много трудна или дори „животозастрашаваща“ задача? Би ли могъл – в светлината на вечността – дори тогава да кажеш трезво, балансирано: „Отче, прослави името Си!“? Основната грижа на Павел не беше да бъде освободен от затвора, а по-скоро Христос да бъде възвеличен в тялото му, било то чрез живот или чрез смърт (виж Филипяни 1:20). Това ли е и твоята най-голяма цел?
От посвещението: Зависимост в живота на Христос (Книгата може да бъде поръчана безплатно тук: https://www.the-bereans.com/svetlik )
