В цялото Писание нашият велик Бог ни показва, че мрази гордостта и се справя с нея най-строго. Някои примери за това са:
В 1 Тимотей 3:6 гордостта е наречена осъждението на дявола. Исая 14:12–17 и Езекиил 28:12–19, които са адресирани до царя на Тир, в действителност ни показват как Луцифер – най-висшето от Божиите създадени същества – чрез гордост стана Сатана, Божият враг. Красив, мъдър, могъщ, привилегирован и самоуверен, той се разбунтува срещу Бога, както виждаме в неговите „Аз ще“. Бог произнася присъда над него, присъда, която Откровение 20:10 ни показва, че все още ще бъде изпълнена. Езерото от огън и жупел, Господ Исус ни казва, е създадено за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).
В Битие 11, след Потопа, вместо да се подчинят на Бога, Който им каза да се размножават и да напълнят земята, хората решиха да построят град и кула, чийто връх да достигне небето. Те искаха да си направят име, за да не бъдат разпръснати. Бог видя какво правят и обърка езика им, разваляйки съвместната им работа и разпръсквайки ги по земята.
Бог накара пророк Авадия да произнесе присъдата Му над гордите, жестоки едомски врагове на Израел, потомци на Исав: „Гордостта на сърцето ти те е измамила… чието жилище е високо; ти, който казваш в сърцето си: „Кой ще ме свали на земята?“ Дори да се издигнеш високо като орел, и дори да поставиш гнездото си сред звездите, оттам ще те сваля“ (Авадия 1:3–4). Села, непристъпната столица, която Едом си изсече от твърда скала, остана скрита векове наред. Сега, наречена Петра, тя е туристическа атракция.
