Това описание на страданието в днешния текст е графично, но по плашещ начин. Орачи тук са изпълнителите на съдебна присъда. Наказанието се състои в бичуване на гърба на осъдения.
Буквално, нашият Спасител е преживял това. Пилат е направил безпомощен опит да размени невинния Исус за очевидно виновния Варава. Но той не е имал смелостта да се противопостави на виковете на евреите: „Разпни Го!“ Неговата публична декларация: „Аз съм невинен за кръвта на този праведен Човек“, изобщо не е подобрила крещящата несправедливост, която се е случвала тук.
Той е бичувал Исус. Римските войници сега са били орачите, които „направили дълги бразди“ по гърба на Исус. И нашият Спасител е позволил това да се случи; Той не се е опитал да избегне това насилие над гърба и душата Си. Това е било част от пътя, по който е трябвало да мине, част от Божията воля, която е дошъл да изпълни.
Но освен това типично значение, сочещо към Господа, в Псалм 129 има препратка към историята на израелския народ. По някакъв начин и те са били измъчвани от младостта си (ст. 1–2) и са преживели „орането“ на врагове по гърбовете си. Използваният тук образ е поучителен: браздите се орат, за да се подготви последващата сеитба и дори по-късно жътвата!
Страданията, които Бог допуска в живота на Своите, не са напразни. Чрез тях Бог подготвя плод по-късно. В живота на Исус това е бил пълен, „стократен“ плод. В живота на Израел той тепърва предстои, но със сигурност ще дойде. А в нашия живот? Чрез „дълги бразди“ нашата издръжливост и търпение могат да бъдат интензивно изпитани. Но може би този поглед ще ни помогне: настоящите преживявания са необходими според Божията оценка. Те няма да бъдат напразни!
