Нашият любящ Отец използва процеса на съкрушение и това, което е съкрушено, за да преобрази, укрепи и благослови.
СЪКРУШЕНИЕ – Част 3
Миналия месец разгледахме как Бог използва съкрушението, за да ни подготви и пречисти за Своята употреба. Този месец ще видим как Бог използва съкрушението, за да изобличи фалшивата сигурност, слабостта и жаждата за грешни неща.
Съкрушен, за да изобличи
„Разораният живот е животът, който в акта на покаяние е съборил защитните огради и е изпратил плуга на изповедта в душата. Подтикът на Духа, натискът на обстоятелствата и мъката от безплодния живот са се съчетали, за да смирят напълно сърцето. Такъв живот е отхвърлил защитата и е изоставил безопасността на смъртта заради опасността на живота.“ — А. У. Тозер
„Истинският живот на поклонение е живот на съкрушение и съкрушено сърце, живот, който вижда греха и непрекъснато се изповядва.“ — Джон МакАртър
Нашите грешни вярвания пречат на това, което Господ би искал да направи с нас. Нашето придържане към светски мечти или ни приспива, или ни кара да преследваме безполезни цели. За да ни събуди, да ни спре и да постави краката ни здраво на твърда земя, Господ може да избере да счупи нещо. Като счупи това, на което се опираме, Той разбива нашето погрешно доверие.
Разрушени стени изобличават фалшива сигурност
В минали векове е било естествено да се строят стени около градовете, за да се защитават семействата от диви животни, крадци и врагове. С дебели стени, стражи и затворени порти, тези вътре са се чувствали сигурни и са спали в мир. Ние, хората, копнеем за мир и сигурност, затова строим защитни стени. Неемия плакал, когато чул, че „стената на Йерусалим е разрушена.“ Без тези стени нацията е нямала сигурност. „Елате“, казал той, „да възстановим стената на Йерусалим, и вече няма да бъдем в позор“ (Неемия 1:3; 2:17).
Мирът и сигурността са добри и необходими. Това, на което Бог се противопоставя, е фалшивият мир и фалшивата сигурност. Може да спим в мир, защото сме се обградили със здравни застраховки, добри инвестиции, дългосрочни договори или с любящи и влиятелни приятели. Но нашите самоизградени стени не ни позволяват да видим опасността, да видим живота такъв, какъвто е в действителност. Ние сме доволни, докато се чувстваме сигурни. Господ понякога разрушава това, което ни кара да се чувстваме сигурни, за да изобличи нашето несигурно състояние. Без Неговото съкрушение никога няма да огладнеем за истински мир.
Тир е бил сигурен и процъфтяващ град, заобиколен от стени и кули. Хората са разчитали на своите стени и кули, а не на Господа. Това е обидило Господа и Той е решил да изобличи тяхната слабост:
Така казва Господ Бог: Аз съм против теб, Тире, и ще доведа много народи против теб, като море, което изхвърля вълните си. Те ще разрушат стените на Тир и ще съборят кулите му ... Стените ти ще треперят от шума на бойните коне, колесниците и каляските, когато той влезе през портите ти, както мъже влизат в град, чиито стени са пробити (Езекиил 26:3,10).
Неща като банкрут, безработица, развод, рак, смърт на близки, църковни разделения и т.н. – всички те се използват от Господа, за да разруши нашите стени, да изобличи нашия фалшив мир и фалшива сигурност. Защо? Докато нашите собствени стени стоят, ние не чувстваме нужда да се доверяваме напълно на Господа. Като Йерусалим във видението на Захария, тъй като вече нямаше стена, Господ беше необходим:
Аз Сам ще бъда огнена стена около него (Захария 2:5).
Какво ни кара да се чувстваме сигурни и в мир? Исая благодари на Господа за Неговото вярно обещание:
Ти ще пазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е твърд, защото той Ти се доверява (Исая 26:3).
Наистина ли нашето доверие е вкоренено в Него?
Счупени лъкове изобличават слабост
Мечът и лъкът са били оръжия за война, които са представлявали военна сила и мощ. Яков дал на сина си Йосиф „земя, която взех от аморейците с моя меч и моя лък“ (Битие 48:22). Исмаил, синът на Авраам и Агар – бащата на арабската раса – е първият в Библията, наречен стрелец (Битие 21:20). Той е бил силен. Старият Завет съдържа истории, където Бог е донесъл победа, като е използвал човешкия меч и лък. Но често заслугата за такива победи е била приписвана на притежателя на оръжието, а не на Бога. Господ може да избере да използва нашите таланти, способности и умения, но колко лесно е за нас да си приписваме заслугите. Искаме Господ да благослови нашите усилия, но подсъзнателно вярваме, че можем да го направим без Него.
Господ използва Исус Навин, за да спечели много битки, докато Израел завладява Обетованата земя. Много израелски воини сигурно са се чувствали доволни от собствените си военни постижения. Но към края на живота си Исус Навин сметна за необходимо да им напомни някои исторически факти:
Така казва ГОСПОД, Богът на Израел ... „Гражданите на Йерихон се биха против вас ... но Аз (Бог) ги дадох във вашите ръце. Аз изпратих стършела пред вас, който ги прогони пред вас, също и двамата аморейски царе. Вие не го направихте със своя меч и лък“ (Исус Навин 24:2,11-12).
В действителност, заслугата трябва да бъде отдадена на Господа. Когато това не се случи, Господ понякога избира да „счупи лъка“ (Осия 1:5-7). Той счупва това, което подхранва и подсилва нашата самоувереност. Той счупва това, което смятаме за инструмент на нашия успех. Излагането на собствената ни слабост може да бъде много болезнено, но докато нашият лък дава видими резултати, ние се държим за него с две ръце. Господ знае, че нещо трябва да се счупи. Може да отнеме време, но ще се случи.
Апостол Павел, трудолюбив и интелигентен комуникатор, научи, че успехът не зависи от неговите таланти. Той беше само канал, готов инструмент, чрез който Христос можеше да благослови другите (Римляни 15:18; 2 Тимотей 4:17). Павел научи чрез болезнени преживявания, че понякога Бог трябва да счупи лък, преди да може да прояви Своята сила:
Затова заради Христос се радвам на слабости, на обиди, на трудности, на гонения, на затруднения. Защото, когато съм слаб, тогава съм силен (2 Коринтяни 12:10).
Счупени цистерни изобличават жажда
Господ Бог беше дълбоко разочарован от децата на Израел. Чрез Еремия Той описа техния проблем:
Моят народ извърши две престъпления: Те Ме изоставиха, извора на жива вода, и си изкопаха свои собствени цистерни, счупени цистерни, които не могат да задържат вода (Еремия 2:13).
Очевидно е, че сме жадни. Да си жаден не е проблемът. Бог ни е създал с легитимни нужди. Нашият естествен глад и жажда ни карат да търсим храна и напитки.
Ние сме създадени с жажда за приятелство, интимност и значимост. Създадени сме и с жажда за Бог. Тази жажда е ярко изобразена в еврейска песен:
Както еленът копнее за водни потоци, така и душата ми копнее за Теб, Боже. Душата ми жадува за Бог, за живия Бог (Псалм 42:1-2).
Дали душите ни понякога изпитват тази жажда? Проблемът възниква в това как, къде и с какво се стремим да задоволим нашата законна жажда.
Дъвченето на листа от кокаинови храсти е често срещана гледка сред бедните индианци в Перу. То отнема глада им и обновява силата им. По същия начин има много неща на пазара, които да облекчат копнежа ни за интимност. Ясно е, че законните нужди могат да бъдат задоволени погрешно.
Цистерните са големи кухини, издълбани в скалата. Ако има пукнатина, събраната дъждовна вода скоро ще изчезне. Цистерните представляват онези „други неща“, които използваме, за да търсим изпълнение, щастие и удовлетворение. Те могат да бъдат добри неща, като работа, брачен партньор, мотоциклет, музика, спорт или градинарство. Но Бог е осигурил всички материални цистерни да се счупят. Те могат да осигурят само ограничено и временно удовлетворение.
Дори нашето служение за Господа, нашето служение и нашата местна църква са счупени цистерни. Ако имаме нужда от тях, за да задоволим жаждата си за приемане, стойност или значимост, скоро отново ще ожаднеем. С течение на времето ще изискваме вода от нашата суха, счупена цистерна – и обикновено ще нараним другите в процеса – или ще изкопаем друга цистерна. Не че Господ обикаля и чупи цистерни. Той просто ни информира, че всички цистерни са счупени. В най-добрия случай те могат да задържат вода само за кратко време. Това, което Господ иска да направи, е да прекъсне нашата зависимост от цистерни. Защо? За да можем искрено да се обърнем към Него.
Какво трябва да правим, когато жадуваме за любов, значимост или приемане? Поканата все още стои днес:
Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие (Йоан 7:37).
Неговото обещание остава вярно:
Който вярва в Мен, никога няма да ожаднее (Йоан 6:35).
Защо тогава християните жадуват? Защото се разсейваме, копаем цистерни и забравяме да се върнем към Неговия извор и да пием. Можем да четем Писанията, без да пием. Можем да се наслаждаваме на добро църковно събрание, без да пием. За да утолим жаждата си, трябва да пием Неговата вода.
Какво пием? Какво утолява жаждата ни? Моисей сподели своята тайна в песен:
Насити ни сутрин с Твоята неизменна любов, за да пеем от радост и да се радваме през всичките си дни (Псалм 90:14).
Знаем, че любовта на Господа е велика, нежна и неизменна, но дали пием от този факт? Достигнала ли е до душата ни? Утолява ли жаждата ни?
Следващия месец ще разгледаме съкрушението, за да общуваме.
