Мислите на Павел за Божиите отношения с юдеи и езичници при идването на Исус
Тези наставления затварят посланието. От Римляни 15:8 нататък, това е въведението, личните обстоятелства на апостола и поздравите.
В стихове 8 до 12 той обобщава мислите си относно Божиите отношения с юдеите и езичниците при идването на Исус. Той беше служител на обрязването за Божията истина, за да изпълни обещанията, дадени на бащите. Защото на юдеите Бог беше дал обещания; но на езичниците — никакви. За последните не ставаше въпрос за истина: но по благодат те можеха чрез Исус да прославят Бога за Неговата милост. За тях апостолът цитира пасажи от Второзаконие (тоест от Закона), от Псалмите и от Пророците.
Желанията на Павел за римските християни и неговото настоящо служение за юдеите
В стих 13 той се обръща с обич към римляните, за да изрази желанията си за тях и увереността си в благословението, което бяха получили от Бога, което им позволяваше взаимно да се увещават, като същевременно изразяваше донякъде и своята смелост, поради благодатта, която Бог му беше дал, да бъде служител на Исус Христос за езичниците, като изпълнява публична функция по отношение на тях; бидейки, така да се каже, свещеник, който да принася езичниците като приемно приношение на Бога, защото са осветени от Светия Дух (виж Числа 8:11). Това беше неговата слава пред Бога. Това освещение от Светия Дух беше това, което зае мястото на освещението по рождение, и си струваше.
Освен това той беше изпълнил задачата си от Йерусалим до Илирик; не там, където Христос беше проповядван преди, а там, където още не бяха чули за Него. Това беше попречило на идването му в Рим. Но сега, когато нямаше повече място за него, според Светия Дух — нищо повече за него да прави в тези части, и след като отдавна желаеше да ги види, той мислеше да ги посети по пътя си за Испания. За момента той отиваше в Йерусалим със събраната в Македония и Ахая колекция за светиите.
Виждаме, че сърцето му се обръща към юдеите; те заемаха мислите му; и докато желаеше да постави печата на изпълнението върху благодатта, която тази колекция означаваше, той беше зает с тях като юдеи, като тези, които имаха претенция: смесено чувство, може би на някой, който беше нетърпелив да покаже, че не ги е забравил; защото, всъщност, той обичаше своя народ. Трябва да разберем дали, изпълнявайки това служение (правилно това на дякон), колкото и приятно да беше, той беше на висотата на своята мисия като апостол. Както и да е, Божията ръка беше в това, за да накара всички неща да работят за доброто на Неговия възлюбен слуга и дете, както и за Неговата собствена слава. Павел имаше предчувствие, че може би няма да се получи добре, и той моли за молитвите на светиите в Рим, за да бъде избавен от ръцете на нечестивите и да види лицата им с радост. Знаем как завърши: темата беше обсъдена, когато разглеждахме Деянията. Той наистина ги видя в Рим; той беше освободен, но като затворник; и не знаем дали някога е отишъл в Испания. Божиите пътища са според Неговите вечни съвети, и според Неговата благодат, и според Неговата съвършена мъдрост.
Лични поздрави и любящ спомен за служението на Господа
Никога не познавайки римските християни като събрание, Павел изпраща много лични поздрави. Това беше връзката, която съществуваше. Виждаме колко трогателно сърцето му се спира на всички подробности от служението, които го свързваха с онези, които го бяха извършили. Този, който по благодат беше изследвал всички Божии съвети, който беше допуснат да види това, което не можеше да бъде разкрито на човека тук долу, си спомняше всичко, което тези смирени християни — тези предани жени — бяха направили за него и за Господа. Това е любов; това е истинското доказателство за силата на Божия Дух; това е връзката на милосърдието.
Скъпоценно и съвършено правило за християнския живот
Имаме тук и скъпоценно и най-съвършено правило за нашия живот, а именно да бъдем прости по отношение на злото и мъдри по отношение на доброто. Само християнството би могло да даде такова правило; защото то осигурява живот, който е положително добър, и мъдрост да се живее в него. Като християни можем да бъдем прости по отношение на злото. Какво избавление! Докато човекът от света трябва да се запознае със злото, за да го избегне в този свят на капани и измами, той трябва да поквари ума си, да свикне да мисли за злото, за да не бъде хванат в капан от него. Но скоро ще има пълно избавление — скоро Сатана ще бъде стъпкан под краката им.
Писмата на апостола, пророческите писания
Виждаме също, че апостолът не е писал писмата си сам, а е използвал брат да го прави. Тук това беше някой на име Тертий (ст. 22). Дълбоко загрижен за състоянието на галатяните, той сам е написал писмото, адресирано до тях; но поздравът в края на това, както и на други послания, е бил с неговия собствен почерк, за да удостовери съдържанието на посланието. (Първо Коринтяни 16:21; Второ Солунци 3:17, в което фалшивото послание, споменато във Второ Солунци 2, даде повод да се посочи това доказателство, което той винаги даваше, че едно послание е наистина негово.) Виждаме също, чрез това малко обстоятелство, че той е придавал тържествен и авторитетен характер на своите послания, че те не са били просто излияния на духовно сърце, но че при писането им той е знаел и е искал другите да разберат, че те са достойни за разглеждане и за запазване като авторитети, като израз и упражнение на неговата апостолска мисия, и е трябвало да бъдат приемани като такива; тоест, като притежаващи Господната власт, с която той е бил снабден от силата на Светия Дух. Те са били писма от Господа чрез него, както и неговите думи също са били (Първо Солунци 2:13 и Първо Коринтяни 14:37).
Доксологията на последните стихове, подсказваща истини, свързващи това послание с писанията на Павел като цяло
Остава ни да отбележим, по отношение на трите стиха в края на посланието, че те са, така да се каже, отделени от всичко останало, въвеждайки, под формата на доксология, предложение за истина, чието съобщаване отличаваше учението на апостола. Той не го развива тук. Задачата, която Светият Дух изпълни в това послание, беше представянето на душата индивидуално пред Бога според божествените мисли. Въпреки това, това се свързва непосредствено с положението на тялото; и доктрината относно тялото, събранието, не може да бъде отделена от него. Сега апостолът ни информира ясно, че тайната, събранието и събирането на всички неща под Христос са били напълно неизвестни: Бог е мълчал по този въпрос във времената, които са били дефинирани с думата векове, като събранието не е било част от този ход на събития и от Божиите пътища на земята. Но тайната сега е разкрита и съобщена на езичниците чрез пророчески писания — не „писанията на пророците“. Посланията, адресирани до езичниците, притежаваха този характер; те бяха пророчески писания — ново доказателство за характера на посланията в Новия Завет.
Значението на послеписа; обхватът на посланието
Който е разбрал доктрината на това послание и на писанията на Павел като цяло, лесно ще схване значението на този послепис. Самото послание развива с божествено съвършенство и пълнота как една душа може да стои пред Бога в този свят, както и Божията благодат и праведност, поддържайки същевременно Неговите съвети относно Израел.
