„Каквито са дните ти — такава да бъде и силата ти.“ (Второзаконие 33:25)
Бог не дава благодат — докато не настъпи часът на изпитанието. Но когато той настъпи — количеството благодат и естеството на необходимата специална благодат се дават. Душо моя! Не се тревожи с болезнено предчувствие за бъдещето. Не предвиждай идващи скърби; не се обърквай с благодатта, необходима за бъдещи извънредни ситуации; утре ще донесе обещаната благодат — заедно с утрешните изпитания.
Бог, желаейки да запази Своя народ смирен и зависим от Себе Си, не дава запас от благодат; Той я разпределя за всекидневните нужди, за да могат те постоянно да пътуват между собствената си празнота — и Христовата пълнота; собствената си слабост — и Христовата сила. Но когато настъпи нуждата, можеш спокойно да се довериш на Всемогъща ръка, която да те преведе през нея!
Има ли сега някой „трън в плътта“, изпратен да те измъчва? Може би си умолявал Господа за неговото премахване. Молитвата ти, без съмнение, е била чута и отговорена; но не по начина, който може би си очаквал или желал. „Трънът“ може все още да остане да жигосва, изпитанието може все още да остане да те блъска; но е дадена „повече благодат“, за да ги понесеш. О! Колко често Неговият народ е бил воден така да се хвали със своите немощи и да тържествува в своите скърби — виждайки, че Христовата сила почива по-изобилно върху тях! Силата, която часът на изпитанието носи — често кара християнина да се чуди сам на себе си!
