Един ковач говори
„Истинността на вашата вяра, която е много по-скъпоценна от злато, което погива, макар и да се изпитва с огън, да се намери за похвала, чест и слава при откровението на Исус Христос.“ — 1 Петрово 1:7
Преди много години един християнски ковач, чийто живот беше изпълнен със страдания, беше предизвикан от невярващ да обясни защо Бог допуска такива трудности в живота му. Неговият отговор беше прост, но дълбок:
„Като ковач, често взимам парче желязо и го нагрявам до бяло-червено сияние. След това го удрям силно по наковалнята, за да проверя дали може да се закали. Ако може, го потапям в студена вода, за да променя температурата му внезапно. Повтарям този процес – нагряване, охлаждане, коване, огъване и пилене – докато желязото не се оформи в полезен инструмент, който ще издържи години. Но ако при първия удар видя, че не може да се закали, го хвърлям на купчината с отпадъци и го продавам за стотинки. Вярвам, че моят Бог и Отец ме изпитва по същия начин – като ме подлага многократно на огън и вода. Опитвам се да го понасям търпеливо, молейки се: „Господи, сложи ме в огъня, ако искаш, или във водата, ако мислиш, че имам нужда от това. Прави каквото искаш, Господи – само не ме хвърляй на купчината с отпадъци.“
Нашият живот е като циферблата на часовник, а стрелките са Божиите ръце, движещи се над нас. Късата стрелка представлява дисциплина, дългата стрелка представлява благодат. Бавно и сигурно дисциплината отминава и Бог говори чрез нея всеки час. Но отново и отново, Неговата ръка на благодат също се движи, изливайки благословения дванадесет пъти повече за всеки удар на дисциплина и изпитание. И двете стрелки са здраво закрепени към единствения неизменен център – великото сърце на Бога на любовта.
Ако понасяте труден период на изпитания, като изпитанията на ковача, не забравяйте Божията благодат. Нашият любящ Отец ни казва като на Свои деца това, което каза на Павел:
„Моята благодат ти е достатъчна.“ (2 Коринтяни 12:9)
В тази прекрасна връзка между Отец и дете, Бог също казва:
„Сине Мой, не презирай Господното наказание, нито се обезсърчавай, когато си порицан от Него; защото когото Господ обича, него наказва, и бичува всеки син, когото приема.“ (Евреи 12:5-6)
Господното изпитание е знак както за Неговата любов, така и за Неговата подготовка за полезност. Писанието учи, че е „за наша полза, за да станем участници в Неговата святост“, и че „впоследствие дава мирен плод на праведност на тези, които са били обучени от него“ (Евреи 12:10-11).
Нека това да бъде вярно и във вашия живот.
