Падането на Давид в Сиклаг и Божията благодат
В 1 Царе 29 Бог, в Своята любяща доброта, извежда Давид от затруднението му чрез завистта на филистимските господари. Въпреки това, за да запази доверието си у Ахис, Давид пада още по-ниско, струва ми се, и протестира, че е напълно готов да се бие срещу враговете на филистимския цар, тоест срещу Божия народ. Това ми се струва най-нещастната част от живота на Давид — във всеки случай, преди да стане цар. Бог го кара да го осъзнае; защото докато е там, амаличаните го ограбват от всичко и изгарят Сиклаг, а неговите последователи са готови да го убият с камъни.
Всичко това е тежко; но Божията благодат го издига отново и ефектът от това наказание е да го върне при Бога, защото той винаги е бил верен на Него в сърцето си. Давид се насърчаваше в Йехова, своя Бог, и Го питаше какво да прави. Какво търпение, каква доброта у Бога! Каква грижа Той полага за Своя народ, дори когато те се отвръщат от Него!
Божията подготовка и пречистване
Давид наистина е върнат при Бога и е спасен от фалшивото си положение, и той ходи и действа с Бога. Бог, без той да знае, му подготвяше съвсем различно положение и го пречистваше и подготвяше за него. Колко ужасно би било, ако Давид беше с филистимците и участваше в поражението на Божия народ и в смъртта на този, чийто живот често беше пощадявал толкова трогателно! Колко далеч може да се отклони Божието дете, когато се постави под защитата на невярващи, вместо да разчита на Божията помощ във всички трудности, които обграждат пътя на вярата! Именно чрез тези трудности се развива всяка благодат.
И забележете опасността, в която е вярващият — ако вярата му не е проста, а се провали дори малко — да бъде хвърлен в обятията на Божиите врагове чрез преследването на изповядващите. Природата се уморява и търси утеха далеч от тесния път, който води през тръните. Това се случва винаги, когато Божият народ, следвайки собствената си воля, поверява интересите си на тези, които търсят само собствена изгода в по-малко трудно положение, което не е нито Божието, нито това на вярата. И колкото по-славно е едно дело за вярата, толкова повече природата се уморява, ако вярата отслабне. Сиклаг е превзет по време на отсъствието на Давид, но той преследва грабителите и възстановява цялата плячка.
Давид, честен и щедър, намери в трудността, която произлезе от егоизма на неговия народ, възможност да установи това, което беше съгласно с Божията воля; и вместо да се стреми да се обогати чрез своя дял от плячката, той го използва, за да поддържа добри отношения със старейшините на своя народ и да им докаже, че Йехова все още е с него.
