Божият път понякога води през средата на привидно непреодолими препятствия. И това означава, че дори когато сме изправени пред големи проблеми или предизвикателства, Бог има начин да вървим безопасно. Самият Господ казва това в Исая 43, където е писано: „Така казва Господ, Който прави път в морето и пътека в силните води.“
И точно това преживяха израилтяните при Червено море. Бог умишлено ги поведе по този път към привиден задънен край. Защо? За да демонстрира силата Си в тях и по този начин да прослави Себе Си. И пътят през средата на Червено море стана голям крайъгълен камък в историята на израилтяните. Те си го спомняха отново и отново. Дори Исая пише в Исая 51:10: „Не Ти ли изсуши Червено море, водите на голямата бездна, Който направи дълбините на морето път за изкупените да преминат?“ Чудесно.
И това показва, че Бог може да направи дори дълбините на морето да станат път. И това означава за нас, че понякога Господ ни позволява да имаме уникални преживявания на вяра, за да можем по-късно да си ги спомняме и да черпим смелост за бъдещето. Има ситуации в живота, когато всичко изглежда безнадеждно, но Павел пише във 2 Коринтяни 4:8: „в недоумение, но не до отчаяние.“ Там, където ние вече не виждаме изход, нашият велик Бог знае както пътя, така и изхода, и ние можем твърдо да разчитаме на това.
Бог винаги има път, дори ако в момента не го виждаме. Той също така проправя пътя. Това е много интересно. Той направи това при Червено море, а също и по-късно, когато израилтяните преминаха през средата на Йордан. Той се погрижи големият камък, който блокираше входа на гробницата, където беше положено тялото на Господ Исус, да бъде отвален в точния момент. И това разчисти пътя за жените, които дойдоха на гробницата в Деня на Възкресението на Господа. По пътя към гробницата те вече се бяха чудили кой ще им отвали камъка, а Бог се беше погрижил за всичко.
В Исая, глава 49, стих 11, се казва: „И ще направя всичките Си планини път.“ Виждате ли, вярата може да премества планини, но Бог може дори да направи планините да бъдат път, по който можем да вървим. И това важи и за службите или задачите, които Бог ни дава. Той проправя пътя. Той дори направи това с цар Кир в Стария Завет. Господ избра този езически цар като инструмент, за да върне народа Си от Вавилонския плен. И в този контекст е много интересно, Господ казва там: „Аз го възбудих в правда и ще направя всичките му пътища равни.“ Така че, когато Бог ви даде задача, Той също така проправя пътя, за да я изпълните. Не забравяйте това.
Сега, понякога е наистина полезно да погледнем назад в живота и трябва да си спомним ръководството и верността на Бога, които вече сме преживели по пътя. И самият Бог помоли народа Си да направи това във Второзаконие, глава 8, стих 2, Той казва: „И да си спомняш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил тези 40 години в пустинята, за да те смири.“ Виждате ли, Господ ги водеше по пътя им през ужасната пустиня, която гъмжеше от змии и скорпиони, и Той вярно се грижеше за тях през целия път. Той им помогна да преминат. Виждате ли, Моисей им напомни за това във Второзаконие, глава 1, и той казва там в стих 31: „В пустинята, където си видял как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, по целия път, по който си вървял, докато дойдеш на това място.“ Така че от време на време поглеждайте назад и размишлявайте върху това, което вече сте преживели с Господа.
Друг важен момент е, че Бог иска да ни научи на Своя път. Това казва Той в Псалм 32, добре познати думи: „Аз ще те наставя и ще те науча на пътя, по който трябва да вървиш; ще те съветвам с окото Си върху теб.“ Виждате ли, Той иска да ни води, да ни насочва и да ни води по Своя път. И ако ние с доверие гледаме нагоре, имаме общение с Бога и сме в зрителен контакт с Него, така да се каже, тогава Той ще ни даде посока. Това е сигурно.
При пророк Исая Господ дава подобно обещание, което можем да приложим и към себе си, много насърчително. В Исая 48, стих 17, се казва: „Аз съм Господ, твоят Бог, Който те учи да печелиш, Който те води по пътя, по който трябва да вървиш.“ Много хубаво. И е чудесно да схванем това с вяра. Бог има дълбок интерес към всеки от нас и затова Той иска да ни научи на Своя път и да ни води по Своя път. Това е Божията страна на монетата, можем да кажем. Нашата страна е, че трябва искрено да молим да вървим по Божия път и по никакъв друг.
Давид се молеше за това отново и отново. Той искаше Бог да му покаже правилния път, пътя според Божиите мисли. Той направи това, например, в Псалми 27, където казва в стих 11: „Научи ме на пътя Си, Господи.“ Това беше неговата молитва. Моисей имаше същото желание и той се молеше в Изход 33: „Покажи ми сега пътищата Си.“ И Бог отговори на тази молитва, и Той ще направи същото за нас, ако се молим безпристрастно Бог да ни даде да познаем Неговия път.
И как обикновено прави това? Той го прави чрез Своето слово. Когато четем Библията с молитва, Бог ни дава ръководство и посока чрез нея. Затова и в Псалм 119 се казва: „Твоето слово е светилник на нозете ми и светлина на пътеката ми.“ И е важно да живеем наистина и в страх от Бога и искрено да желаем да вършим Неговата воля. Това е най-добрата предпоставка Господ да ни води без никакви проблеми. Давид, той направи това, и той уместно каза: „Кой е човекът, който се бои от Господа? Него Той ще настави на пътя, който трябва да избере,“ в Псалм 25.
И дори ако се отклоним от пътя, защото сме направили грешка или сме били небрежни, трябва да знаем, че Бог винаги ни мисли доброто. Ако е така, Той иска да ни върне на Своя път. Това е Неговото желание. Ние, хората, често сме студени и нетърпеливи, но Бог е дълготърпелив и добър. И затова при пророк Исая Бог казва един много, много интересен и добре познат стих в Исая, глава 30, стих 21, Той казва: „И ушите ти ще чуят дума зад теб, която казва: „Това е пътят, върви по него“, това е Божието желание, „върви по него, когато се обърнеш надясно или когато се обърнеш наляво.“
В определен момент от историята на израилтяните, те бяха изправени пред нова фаза в живота си и трябваше да напуснат пустинята, да прекосят Йордан и да влязат в земята Ханаан. Така че те трябваше да тръгнат по нов и непознат път. И самият Бог щеше да върви пред тях по този нов път. И се казва в Книгата на Исус Навин, в глава 3, много интересно, в стих 4: „За да познаете пътя, по който трябва да вървите, защото не сте минавали по този път преди.“
Има моменти, когато Бог неочаквано ни води по нов път, непознат път, път, по който не сме вървели преди. И тогава трябва да се отпуснем и да вървим по този нов път с доверие в Господа, дори ако този път е може би все още пуст и объркващ за нас. Мисля си и за думите на Бога, които Той казва в Исая 43, стих 19, много насърчително за нас: „Ето, Аз правя нещо ново; сега то изниква, не го ли забелязвате? Аз ще направя път в пустинята и реки в пустинята.“ Виждате ли, ако съзнателно поемем по този нов път с Господа, тогава можем да вървим напред смело. Защо? Защото това е път на благословение.
Веднъж беше казано за Йосафат: „Сърцето му беше смело в пътищата на Господа.“ И в Еремия, глава 6, също интересно, на Божия народ е казано да питат кой е добрият път и да вървят по него, и тогава ще намерят покой и мир за душите си. И това важи и за всеки от нас днес. Бог има добър път за теб, път на благословение, път, по който имаш Бог до себе си. И това е пътят, по който можеш да бъдеш наистина щастлив, както се казва в Псалм 128: „Блажен е всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища.“
Бог те е поставил на пътя на живота. Това е път, който води към Небето. Това е път, който ни отвежда до нашата цел, и това е път, по който растем духовно. Соломон писа за този път и каза: „Пътят на живота води нагоре за праведния.“ И в Притчи 4:18 се казва: „Но пътят на праведните е като светлината на зората, която свети все по-ярко до пълния ден.“
Нашият велик Господ Исус, началото и усъвършенстването на вярата, е вървял по този път преди нас. В Псалм 16 виждаме нещо от това, и това беше път на зависимост и доверие. Това беше път на смирение и святост, път на изпитание и общение с Бога. Това беше път, който го доведе през смъртта до възкресение, така че той най-накрая да може да каже в Псалм 16, стих 11: „Ти ми показваш пътя на живота; в Твоето присъствие има пълнота от радост; от дясната Ти страна има наслади завинаги.“ Това е и нашата цел. Пътят на живота ни води в присъствието на Господа, където няма повече страдание, болка или скръб, където ни очаква пълнота от радост, когато най-накрая сме с Него и когато Го виждаме такъв, какъвто е.
