Божието АГНЕ
„Сам Бог ще Си осигури агне за всеизгаряне.“ — Битие 22:8 NIV
Районът около Витлеем е бил идеален за отглеждане на овце. Не само че е имало добри пасища, но и по склоновете на хълмовете е имало множество пещери, които овчарите са можели да използват за подслон. Освен това е имало отличен пазар за тези овце в близкия Йерусалим. Много от витлеемските овце са били отглеждани за жертвоприношения в храма. По време на специалните празници в религиозния календар на Израел хиляди евреи са идвали в светия си град от цялата Римска империя, за да принасят жертви. Вместо да пренасят жертвените си агнета от далечните си домове, те са ги купували в Йерусалим. По закон овцете, предназначени за жертвоприношение, е трябвало да бъдат без недостатък или порок (Изход 12:5; Левит 22-23; Числа 28-29). Поради тази причина овчарите в района на Витлеем са бдели внимателно над своите специални овце.
Специално Агне: „Вашето агне да бъде без недостатък“ (Изход 12:5 Amp).
Преди повече от 2000 години във Витлеем се ражда едно много специално Агне. То е родено, за да умре като жертвено Агне в Йерусалим. То е родено без недостатък и е било внимателно пазено, за да се гарантира, че е съвършеното Агне за жертвоприношение. В определеното време това Агне е доведено от Самия Бог до мястото на жертвоприношението – жертва за греховете на хората, които Той е обичал. Така, както Йоан Кръстител обявява, Исус е Божието Агне, „Който отнема греха на света“ (Йоан 1:29,36).
Божието Агне е било без петно. В съвършеното Агне, което Бог е осигурил за жертвоприношение, не е имало грях. Библията категорично заявява, че Господ Исус Христос е бил безгрешен:
Той не е извършил грях (1 Петрово 2:22).Той не е познавал грях (2 Коринтяни 5:21).В Него няма грях (1 Йоан 3:5).
Два пъти по време на земния живот на нашия Господ Исус, гласът на Отца се чува от небесата, докато Той наблюдава Своето безпетно Агне:
Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Матей 3:17; 17:5).
Забележете, че това божествено изявление е направено не само през последната година от публичното служение на нашия Господ (17:5), но е казано и при Неговото кръщение, още преди да започне публичното Си служение. Преди някое от Неговите чудеса или велики проповеди, Бог е заявил, че това Агне е без петно.
Помислете за Исус, докато е израствал. Като малко момче Той никога не е мамил в игри или учене; никога не е бил егоист с малкото си играчки и лични вещи; винаги е казвал истината на родителите и учителите си. Като млад мъж Той никога не е губил самообладание в дърводелската работилница заради изгубени инструменти или лошо дърво; никога не е вдигал ръце в отвращение или не е повишавал глас от разочарование. Докато е израствал до мъжество, мислите Му за противоположния пол винаги са били чисти; Той винаги е почитал родителите Си. Колко сме осъдени за греховете си и греховната си природа, когато мислим за безпетното Божие Агне!
Изпитано Агне: „Той беше угнетяван и измъчван, но не отвори устата Си; беше воден като агне на клане...“ (Исая 53:7а).
Приблизително 33 години Божието Агне е било изпитвано и изпробвано ден и нощ в живот, изпълнен със страдания и изкушения, но въпреки това е било „без грях“ (Евреи 4:15). И тогава дошъл онзи ден в историята, когато Божието Агне „принесе Себе Си без недостатък на Бога“ (Евреи 9:14), за да можем ние да бъдем очистени от греха. Както старозаветният Израел е бил изкупен от робство в Египет чрез пролятата кръв на пасхалното агне (Изход 12), така и ние сме били изкупени „със скъпоценната кръв на Христос, Агне без недостатък или порок“ (1 Петрово 1:19).
Божието Агне е мълчало. Когато е бил малтретиран, Господ Исус не е говорил измама, отмъщение или заплаха (1 Петрово 2:22-23). Когато е бил лъжливо обвиняван, Той не е протестирал или не е настоявал да бъде изслушан (Матей 26:62-63; 27:12-14). Когато е бил измъчван и атакуван, Той не е роптаел, не е изразявал горчивина или не е викал за незабавно възмездие – въпреки че винаги е било в Неговата власт да го направи (Матей 26:53). Колко чудно различен от нас е бил нашият Господ в Своето мълчание. Твърде често сме толкова погълнати от самосъжаление и толкова склонни към самооправдание, че ни е невъзможно да си държим устата затворена. Според 1 Петрово 2:23, ние не трябва да „отвръщаме“, дори когато сме несправедливо третирани, защото сме призовани да следваме примера на нашия Господ.
Мълчанието на Божието Агне е било предсказано 700 години преди Неговото идване от пророк Исая. В неговото пророчество намираме идващия Месия, оприличен на мълчаливо агне (Исая 53:7). Овцете, които мълчат пред стригачите си и мълчат по пътя си към клане, в по-голямата си част не знаят какво предстои да се случи. Но не така е било с Божието Агне. Той е бил напълно наясно, че в разцвета на живота Си, Той е щял да бъде „отсечен от земята на живите“ (53:8). И все пак Той е бил като агне, водено на клане, и като овца пред стригачи – мълчалив!
Остригано Агне: „...и като овца пред стригачите си е безмълвно, така и Той не отвори устата Си“ (Исая 53:7б).
Въпреки че мълчанието е основната мисъл в сравнението на Господ Исус с овца, която предстои да бъде остригана, може да има допълнителна линия на мисъл за размисъл в идеята за стригане. Нашият Господ със сигурност е бил остриган заради нас по пътя Си към кръста. Той доброволно се е лишил от Своите небесни „дрехи“ на слава и величие, когато е дошъл на тази земя и е приел човешка природа. Той е бил лишен от полагащата Му се чест през цялото Си публично служение. Народът на Израел непрекъснато Го е безчестил, когато не Го е приемал като свой Месия – дори след като Той е представил всички необходими доказателства. Тяхното безчестие всъщност е достигнало до обвинението на Христос, че е в съюз с дявола!
Нашият Господ е претърпял стригането на личното достойнство, особено по време на Неговия процес и разпятие. Той е бил подиграван и оплюван. Той е бил презрян и третиран като червей, а не като човек (Псалм 22:6). Той буквално е бил съблечен от дрехите Си, което е било позорно и особено унизително действие в тази култура.
В крайна сметка процесът на стригане е включвал Неговата собствена праведност, тъй като Той е станал носител на греха. Разбира се, това не означава, че Господ Исус някога е станал нещо по-малко от съвършено праведен в Своята вътрешна лична същност. Като наш заместник на кръста обаче, Той е поел нашия грях върху Себе Си. Пълният Божи гняв срещу нашия грях е паднал върху Него, сякаш ние, неправедните, сме висяли на този кръст. Поради Христовото „стригане“ ние сме били „облечени“ с праведност (2 Коринтяни 5:21). Накрая, стригането е включвало физическия живот на Господ Исус. Той доброволно е дал живота Си за нас в смърт – дори смърт на кръст! (Филипяни 2:5-8). Безкористното мълчание на Божието Агне през целия живот на стригане се откроява в ярък контраст с нашето постоянно блеене (оплакване).
Жертвано Агне: „Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света!“ (Йоан 1:29).
Божието Агне е било пожертвано. Смъртта на Христос не е била случаен исторически факт. По естествен начин на нещата изглеждало, че Исус от Назарет просто се е оказал на грешното място в грешното време. Само ако беше останал в Галилея! Само ако се беше защитил! Само ако беше избягал, когато е имал възможност! Но от божествена гледна точка всичко е било според плана и точно по график (Деяния 2:23).
Исус Христос е бил Божието Агне, доведено до мястото на жертвоприношението. Много години преди това, по времето на Авраам, Бог е осигурил специално агне за всеизгаряне точно в подходящия момент (Битие 22). Сега Бог е осигурявал Своето най-специално Агне за еднократното жертвоприношение за грях. Със сигурност Христос е бил върховното изпълнение на обещанието:
Сам Бог ще осигури Агнето за всеизгаряне (Битие 22:8).
Стоящо Агне: „И видях Агне, като заклано, стоящо в средата на престола“ (Откровение 5:6).
Божието Агне сега стои. Въпреки че Евреи 1:3 и 10:12 ни информират, че Господ Исус седи отдясно на Бога, апостол Йоан вижда Агне, стоящо в своето видение за бъдещето (Откровение 5:6). Това не е противоречие в Библията, а по-скоро фигуративен език, използван за предаване на същата идея, тъй като Исус не е буквално агне. Когато Евреи казва, че Христос „седна“, ние разбираме, че Христовата жертва за нашите грехове е достатъчна (Евреи 1:3). Неговата жертвена работа като наш заместник е завършена. Въпросът за нашите грехове е уреден и няма повече нужда от кръвна жертва. Хвала на Бога! Видението на стоящото Агне предава същата истина. Божието Агне вече не лежи заклано на олтара. След като е било заклано, веднъж завинаги, Той сега стои в триумфа на възкресението.
Докато четем по-нататък в Откровение 5 (виж стр. 3), ни е даден поглед върху Божието Агне, което получава всеобща хвала и почит. Агнето, което е родено в малкото градче Витлеем, ще стои завинаги като център на вечно внимание и поклонение. Дали Божието Агне е централен фокус на нашето внимание и нашето поклонение сега?
