В края на деветата глава на Посланието до евреите ни се представят три явления на Христос. Във стих 24 е настоящо явление – „Христос не влезе в ръкотворни светилища… но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас.“ Във стих 26 е минало явление – „сега, веднъж в края на вековете, Той се яви да премахне греха чрез жертвата на Себе Си“, а във стих 28 е бъдещо явление – „на онези, които Го очакват, Той ще се яви втори път без грях за спасение.“
Това велико послание е написано до еврейски християни, за да ги освободи от система от наредби и ритуали, които привличат погледа и сетивата, но въпреки това, в които Бог обитаваше в гъста тъмнина; и да ги доведе, макар и все още на земята, до привилегиите и насладата от нова небесна връзка, въведена от Христос, в Когото Бог е бил напълно разкрит.
Така старата система, макар и пълна с чудесна типология, е била заменена от нов ред, небесен ред, въведен чрез Христос. „Той премахва първото, за да установи второто.“ Характерна дума за посланието е „по-добро“ – имаме по-добра надежда; по-добър завет; по-добри обещания; по-добри жертви и т.н., и всичко е съсредоточено в Христос, Който се еднал отдясно на Бога.
Четири пъти в посланието това е заявено – в глава 1 е величието на ЛИЧНОСТТА, която е седнала отдясно на Величието във висините, след като е извършила очистване на греха; в глава 8 е величието на такъв първосвещеник, който е поставен отдясно на престола на Величието в небесата; в глава 10 е във величието на УМИЛОСТИВЛЕНИЕТО, което Той е извършил чрез жертвата на Себе Си, че Той е седнал завинаги отдясно на Бога; и в глава 12 е величието на ПЪТЯ на вярата, очертан от Исус, Който е издържал кръста, презирайки срама и е седнал отдясно на Божия престол.
Настоящо явление
Първо, настоящо явление. Тази велика и славна ЛИЧНОСТ сега се явява на небето в присъствието на Бога за нас. Той се явява пред Бога от наше име, както е посочено в глава 7, стих 25 – „Той винаги живее, за да ходатайства за тях“; и във великата молитва на Йоан, глава 17, Той казва, стих 19, „заради тях Аз освещавам Себе Си.“ Той се е отделил в Славата, винаги живеейки, за да ходатайства за нас. Той е нашият велик Първосвещеник (единственият първосвещеник, наречен „велик“), способен да помага, способен да спасява докрай.
Той не само се явява сега в присъствието на Бога от наше име, но и като наш представител, както е посочено в глава 6, стих 20, Той е влязъл като „предшественик“, този, който върви напред, и ние сме призовани като „следващи“, последователи, да гледаме към Него и да размишляваме за Него, Който е очертал целия ПЪТ на вярата, който води към славата.
Настоящо явление – Той сега се явява в присъствието на Бога за нас. Това е свързано с Неговата настояща служба на любов и можем да кажем, че Той живее за нас.
Минало явление
Второ – минало явление. Той се е явил веднъж в края на света, за да премахне греха чрез жертвата на Себе Си. Цялото благословение и слава, които се разкриват чрез Неговото настоящо явление в присъствието на Бога за нас, почиват абсолютно и вечно върху това, което беше извършено в това минало явление. То беше „в края на света“ или „завършването на вековете“. При явяването в този свят, в пълнотата на времето, на въплътения Божи Син, Божиите отношения с хората достигнаха своя връх и целият въпрос за доброто и злото беше разрешен, уреден веднъж завинаги. Той се е явил, за да премахне греха чрез жертвата на Себе Си. Какъв трогателен израз е това, жертвата на Себе Си. Той е УМИЛОСТИВЛЕНИЕТО за греховете на целия свят (1 Йоан 2:2). Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света (Йоан 1:29).
Ако Неговото настоящо явяване на небето е за нас и е свързано с Неговата служба, можем да мислим, че Неговото минало явяване е било особено за Бога и е свързано с Неговата жертва, и можем да кажем с обожаващи сърца: Той умря за нас.
Бъдещо явление
Накрая – бъдещо явление. На онези, които Го очакват, Той ще се яви втори път без грях за спасение. Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина – не мисълта за умилостивение – стойността на жертвата за Бога – но мисълта за заместване – мнозината са тези, които чрез вяра в Него получават благословенията на спасението. Така че, независимо дали става дума за църквата на земята, или за народа на Израел, или за усърдното очакване на творението, всичко очаква Неговото второ пришествие (освен въпроса за греха, който беше уреден абсолютно, съвършено и вечно при Неговото първо пришествие, когато Той даде Себе Си като жертва за грях), за да донесе спасение.
Християните, които сега се радват на спасение от наказанието за греха, като присъдата е понесена от Христос, и се наслаждават на настоящото спасение по пътя на поклонничеството от силата на обитаващия грях, ще преживеят при Неговото второ пришествие спасението от действителното присъствие на греха, когато техните тела на унижение ще бъдат променени и те ще имат тела на слава, подобни на Неговите. Тогава Израел ще бъде спасен от всичките си врагове и Господ ще царува в правда като Цар над цялата земя. Църквата прославена, Израел събран и народите управлявани.
Авторът на химни го е изразил толкова красиво –
Той ще даде на тези презрени тела образ като Своя: Той ще накара цялото творение да се усмихне и ще заглуши стона му.
Думата за „яви се“ във стих 28 в оригиналния гръцки не е една от великите думи, използвани другаде за Неговото явяване, Неговото идване, Неговото проявление в Слава, а дума, която означава, че Той ще бъде видян. Така че това бъдещо явяване е свързано със спасението и можем да кажем, че Той идва за нас. Този, Който умря, за да ни спаси, живее, за да ни пази, и скоро идва за нас. Алилуя.
