Бог позволи на Своя избран народ временно да бъде задържан в Египет, но когато дойде време да завладеят земята, в която бащите им бяха живели като номади – обещаната земя – това, което стоеше на пътя им, беше упорит владетел, който се представяше за полубог. В продължение на няколко седмици Бог използва Моисей, за да демонстрира Своя контрол като Създател, но всеки път фараонът отстъпваше само временно, единствено заради дискомфорта си.
Деветата язва е тази на мрака, която продължава три дни. Беше толкова гъст, че можеше да се усети; египтяните не можеха дори да станат и трябваше да останат там, където бяха, неспособни дори да доловят проблясък един от друг (ст. 23). През това време нямаше разлика между ден и нощ. Това, което правеше всички тези язви толкова странно явление, е, че те не засегнаха земята Гошен, където бяха израилтяните (срв. 8:22; 9:4; 9:26). Бог се опитваше да достигне до фараона и Той искаше той да знае кой е Той (7:5), затова Той направи разлика между египтяните и Своя народ. През това време на мрак, „всички израилтяни имаха светлина в жилищата си“ (10:23).
Бог е източникът на светлина и истина. Той кара Своето слънце да изгрява над злите и добрите (Мт. 5:45), и това е Неговата благодат, която достига до всички. И все пак, ако не успеем да разпознаем, че Бог дойде в Личността на Господ Исус Христос „да даде светлина на онези, които седят в мрак и сянката на смъртта“ (Лк. 1:79), тогава със сигурност ще бъдем осъдени на мрак за вечността (срв. Мт. 8:12, 2 Пет. 2:17). Надеждата се намира само в Христос, Който каза: „Аз дойдох като светлина в света, за да не остане в мрак всеки, който вярва в Мен“ (Йн. 12:46).
