Какво породи чудната мисъл, Или кой я предложи, Че ние, Църквата, до слава доведени, Ще бъдем благословени със Сина?
О, Боже! Мисълта беше Твоя, (Само Твоя можеше да бъде), Плод на мъдростта, любов божествена, Присъща само на Теб:
Защото, сигурно, никой друг ум, За мисли толкова смели, толкова свободни, Величие или сила не би могъл да намери; Само Твоя можеше да бъде.
Мотивите също, Твои собствени, Планът, съветът, Твои! Създадена за Твоя Син, кост от Неговата кост, В слава ярка да сияе.
О, Боже, с голяма наслада Твоята чудна мисъл виждаме, На Неговия трон, в слава ярка Ще бъде Христовата невяста.
Запечатани със Светия Дух, Тържествуваме в тази любов, Твоята чудна мисъл е нашата гордост, Слава с Христос горе. —Джордж В. Уиграм (1805–1879)
