Бих отбелязал колко велико нещо е да имаш ухо, за да чуваш. Това беше отличителният белег между покварената маса на Израел и истинските последователи на Господ Исус. А Откровение 2 и 3 ни показват, че това все още е отличителната черта между мъртвите и живите.
Пазене на ухото от разсейване
Разбира се, това е Божи дар. „На вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, но на тях не е дадено.“ Но, както всеки друг дар, трябва да го ценим, ако искаме да му се наслаждаваме. „На вас, които слушате, ще ви се даде повече.“
Сега хитростта на Сатана се вижда в това, че той се стреми по всякакъв възможен начин да открадне ухото от Бога. Той добре знае, че ако успее да получи нашето ухо, има достъп до сърцето; че ако само влезем в изкушение, нямаме сила да му се противопоставим. Освен това, ние не сме равни на неговите хитрости. Ева послуша и беше съсипана.
Сега не само положителната грешка е съблазнителна: всичко, което не е Христос, всичко, което не е свързано с Христос, всичко, в което влизам без Христос, има тенденция да ни отдръпва от Него. Ако слушам без Него, нямам сила да съдя или да изключвам лъжливата суета, която би ме отдръпнала от Него. Ако отворя ухото си за това, което не е от Бога, Неговото слово ще загуби своето място и сила, и аз ще съдя по това, което виждат очите ми и чуват ушите ми. „Когато жената видя, че дървото е добро за храна“ и т.н., Божието слово загуби властта си над сърцето ѝ и тя стана жертва на измамата на греха.
О, божествената мъдрост да затворим ухото си за десетте хиляди суети, които биха откраднали ухото от Христос и биха ни отклонили от това да ходим като участници в небесното призвание! И всичко, което е от човека – наука, политика, литература, спорт и забавления – ще се опита да запълни времето ни и да отклони привързаността ни от Господа.
Всичко, което заема сърцето—без Христос—е мерзост, която поражда лъжа. То покварява привързаността от Него. Това, което е от света, остава в света. Ако съм призован към нещо от Христос, Той ще бъде с мен и ще ме пази в него; но всичко друго, с което съм свързан, ще ме повлече надолу към смъртта.
Оттук и голямото благословение да имаме честно призвание, в което можем да служим на Господ Христос; и опасността за онези, които имат „изобилие от хляб и изобилие от безделие“ и които не укрепват ръцете на бедните и нуждаещите се. Къщата може да е пометена и украсена, но е празна; и ако Христос не е вътре, няма сила да държи Сатана навън.
Оттук и неописуемата скъпоценност на Божието слово. Идвайки от Бога, то води към Бога. Чрез него Той ни даде живот отначало и чрез него Той подхранва живота, който е дал. Нищо друго не може да храни новия човек. Чрез всяко слово, което излиза от Божиите уста, човек живее. Ако то пребъдва в нас, ние ще пребъдваме в Отца и в Сина. То ще поддържа душата в познато общение сред съблазън навсякъде и всяка измама на неправдата. Защото там намираме Господ Исус, вечния живот, който беше с Отца и ни се яви. То е огледалото, в което се отразява Неговата слава: и като гледаме в това огледало славата на Господа, ние се преобразяваме в същия образ. Така Христос се формира в нас в истина и сила.
Необходимостта от лично общение с Христос
Сега нищо няма да компенсира това лично общение с Господ Исус в словото. Колкото и полезни да са събиранията на другите, когато са водени от Духа, нищо не може да компенсира индивидуалното съзнателно общение със самия Христос чрез словото. Уви! че сърцата ни могат да живеят един ден без него.
Колко прекрасно е това в песента! Невестата не може без своя Възлюбен. Той е всичко за нея. Вярно е, че тя е ленива понякога, а друг път сигурна; но тя няма друг Възлюбен. И когато за момент го е изгубила или го е наскърбила, няма покой, докато не го намери отново: „Тогова, когото душата ѝ обича.“
Именно тези живи привързаности към Господ Исус са това, от което толкова много се нуждаем. И именно чрез откровението на Неговите към нас в Словото те се раждат и когато са там, се задоволяват. Тогава скъпоценни за душите ни са думите на Неговите устни, по-скъпоценни от злато и сребро, по-сладки от мед и медена пита.
Тук идва голямото значение на ухото, за да чува. „Защото не вика ли Мъдростта, и Разумът не издава ли гласа си?“ Но къде е отвореното ухо? Царицата на Сава дойде от най-далечните краища на земята, за да чуе мъдростта на Соломон; и, ето, тук е по-голям от Соломон.“
И Той е казал, в същата 8-ма глава на Притчи: „Блажен е човекът, който ме слуша, като бди всеки ден при портите ми, като чака при стълбовете на вратите ми. Защото който ме намери, намира живот и ще получи благоволение от Господа.“ (Срв. Йоан 20:31.)
Нека Господ ни даде, както земята попива дъжда, който често пада върху нея от небето, така да жадуваме за Неговото скъпоценно слово, за да Го познаем и да израснем в Него във всичко.
