Песента на Анна – пророчество за Божиите пътища
В красивата песен от 1 Царе 2 Анна разпознава този велик принцип на суверенна благодат и на Божията сила; че Той сваля гордите и тези, които се уповават на плътта, и въздига слабите и безсилните. „Защото стълбовете на земята са на Йехова; и Той е поставил света върху тях.“ Това беше, което Израел, беден и паднал, и слаб остатък, чакащ Йехова, трябваше да научи; тоест, че всичко зависеше от Бога и само от Бога, Който не търсеше сила в човека, но я проявява в Своите действия, като унищожава всички Свои врагове, и Който накрая „ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на Своя помазаник.“ Това е историята на Божията намеса в полза на бедния паднал Израел; и това чрез проявата на Неговата сила в даването на сила на Неговия Цар, Неговия Христос. Това е пророчество за Божиите пътища, за великите принципи на Неговото управление по отношение на положението на Израел, от момента на неговото изричане до установяването на хилядолетното царство в Личността на Господ Исус.
Божията присъда над свещеническото семейство
Веднага след това свидетелство от Бога, на което вярата можеше да се опре, се разкрива вътрешното състояние на народа и беззаконието на свещенството, което трябваше да бъде инструмент за очистване на това беззаконие на народа, но което, напротив, донесе присъда върху тях. „Вие карате народа на Йехова да престъпва“, каза Илий. „Ако един човек съгреши против друг, съдията ще го съди; но ако човек съгреши против Йехова, кой ще се застъпи за него?“. Такова беше състоянието на нещата според самия Илий. „Въпреки това те не послушаха гласа на баща си, защото Йехова искаше да ги убие. А детето Самуил растеше и беше в благоволение както пред Йехова, така и пред хората, щастлив да споделя (колкото и слабо да е копието) свидетелството, дадено на самия Исус.
Що се отнася до синовете на Илий, те са пример за това, което твърде често се случва. Колко често, уви! виждаме, че когато Божията присъда е на път да избухне, хората не я осъзнават (тяхното морално възприятие е затъмнено от злото). Очите на Бога са другаде, както и духовното прозрение, което Той дава на Своите, както беше случаят тук със Самуил. Въпреки това Бог предупреждава Илий чрез Божи човек. Неговата присъда над свещеническото семейство и над свещенството е произнесена, преди Йехова да се разкрие на Самуил.
Тази присъда обявява промяната в реда на божественото управление, която трябваше да настъпи чрез установяването на цар, помазаник (Христос), и чрез произтичащото от това положение на свещенството, както вече отбелязахме (ст. 35). „И Аз ще си издигна верен свещеник, който ще върши според това, което е в сърцето Ми и в ума Ми; и ще му построя сигурен дом, и той ще ходи пред Моя помазаник завинаги.“ Такъв, разбирам, ще бъде хилядолетният ред.
