Йоан 5 започва, като ни дава картина на напълно безпомощното състояние на човечеството. Един болен човек лежеше близо до къпалнята Витезда с множество болни, слепи, куци и изсъхнали хора. Когато Господ го попита дали иска да оздравее, той отговори: „Господине, нямам човек.“ Той не можеше да си помогне сам и нямаше кой друг да му помогне. Колко чудесно обаче, че Синът стана Човек, за да спаси тези, които бяха безпомощни да спасят себе си!
По-късно в главата, стих 25, Господ обявява, че тези, които днес чуят гласа на Божия Син, ще живеят. Това е делото на благодатта, което се извършва в света днес. Чрез проповядването на вярно евангелско послание, гласът на Божия Син се чува и тези, които чуят, получават вечен живот.
Ами тези, които Го отхвърлят? Както често се казва, ако благодатта бъде отхвърлена, всичко, което остава, е съд. Тържествена мисъл!
Два пъти в глава 5 се говори за съд. Първо, в стихове 22 и 23 ни е казано, че целият съд е предаден на Сина, за да могат всички да Го почитат. Когато Синът стана Човек, Той дойде на място, където хората можеха да Го хулят и дори да плюят върху Него! Отец ще се погрижи всички да почитат Неговия Син, или като благословени от Него в спасение, или съдени от Него като отхвърлящи Го.
В стих 27 ни е казано, че цялата власт да изпълнява съд е дадена на Сина, защото Той е Син Човешки. Като Син Човешки, Той ще изпълнява съд в идващ ден на тази земя, когато Той ще покори всички неща на Себе Си. Тогава, накрая, когато всички невярващи застанат пред великия бял престол, Христос като Син Човешки ще ги изпрати във вечна погибел. Всяка уста там ще бъде затворена, тъй като те ще бъдат съдени от Човек, който винаги е вършил това, което е било угодно на Неговия Отец.
