Едно от големите желания на Давидовото сърце беше да построи храм за Йехова в Йерусалим. Господ изпрати вест, че няма да му бъде позволено да построи храма, защото беше човек на война, но Господ добави тези значими думи: „Ти добре постъпи, че това беше в сърцето ти.“
От това изглежда ясно, че Бог зачита желанието за действие, когато не можем да изпълним желанията си за Него.
Това не се отнася, когато нашият провал се дължи на нашето собствено отлагане или бездействие. Тук желанието не е достатъчно. Както е казано, улиците на ада са павирани с добри намерения.
Но има много случаи в християнския живот, когато искаме да направим нещо, за да угодим на Господа, но сме възпрепятствани от обстоятелства извън нашия контрол. Млад новообърнат, например, желае да се кръсти, но му е забранено от невярващи родители. В такъв случай Бог зачита неговото некръщение за кръщение, докато не напусне дома си и не може да се покори на Господа, без да е непокорен на родителите си.
Християнска съпруга желае да посещава всички събрания на местната община, но нейният пиян съпруг настоява тя да остане у дома. Господ възнаграждава както нейното подчинение на съпруга ѝ, така и желанието ѝ да се среща с други в Неговото Име.
Една възрастна сестра плачеше, докато гледаше как други сервират храна на Библейска конференция. За нея беше голяма радост да прави това в продължение на много години, но сега тя беше физически неспособна. Що се отнася до Бога, тя получава толкова богата награда за сълзите си, колкото и другите за труда си.
Кой знае колко много са тези, които доброволно са се предложили за служба на мисионерските полета, но никога не са успели да пътуват извън родния си град? Бог знае – и всички тези свети стремежи ще бъдат възнаградени на Съдийския престол на Христос.
Принципът се прилага и по отношение на даването. Има такива, които вече инвестират жертвено в делото на Господа и просто желаят да могат да дадат повече. В идващ ден божествената счетоводна книга ще покаже, че те са дали повече.
Болните, хората с увреждания, затворените, възрастните не са лишени от първо място, защото „в Своята милост Бог ни съди не само по нашите постижения, но и по нашите мечти.“
