Думата „приближавам“ означава „да се доближа или да се приближа до.“ За целите на тази статия ще се съсредоточим върху мисълта за приближаване или идване близо до Бога.
Думата „домоуправителство“ означава управление на домакинство. Например, в едно домакинство има време за закуска, време за работа, време за обяд, време за вечеря, време за лягане и други подобни. По същия начин Бог е разделил времето на няколко периода. Някои са по-дълги от други – продължават стотици години. Например, периодът, или домоуправителството, на благодатта, в което живеем, е вече почти 2000 години. Библейският учен К. И. Скофийлд представи седем домоуправителства, А. Е. Бут предложи шест след шестте дни на сътворението, а Ф. Дж. Дейкс говори за четиринадесет от тях.
Поради абсолютната святост на Бога и плачевното състояние на грешния човек, човекът е бил отделен от Бога. В Исая 59:1-2 четем: Ето, ръката Господна не е къса, та да не може да спаси, нито ухото Му тежко, та да не може да чуе; но вашите беззакония са ви отделили от вашия Бог, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та Той не ще чуе (KJV). В това състояние човек изобщо не може да се приближи до Бога. Ако се опита да дойде при Бога по свои собствени условия, той би бил погълнат от Божията святост. Човек може да се приближи само по Божиите условия, които изискват смърт за вината на греха. Заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23). Виновният човек трябва да умре, далеч от присъствието на Бога; или трябва да предложи на Бога невинна заместник.
Няма и не е имало друг начин грешният човек да дойде при Бога, защото Той мрази греха безмерно и не може да го търпи ни най-малко. Всички сме съгрешили (Римляни 3:23). Как тогава можем изобщо да се приближим до този не веднъж свят, не два пъти свят, а три пъти свят Бог (виж Исая 6:3)? Има начин, измислен от Бога, за да може човек да се приближи до Него.
Бог показа пътя! Веднъж Адам и Ева съгрешиха, те не можеха да стоят пред Бога в своята голота, затова се опитаха да се покрият с листа и да се скрият от Него. За да възстанови общението, ни е казано, че Бог направи кожени дрехи и ги облече (Битие 3:21). Очевидният въпрос е: „Откъде Бог взе кожените дрехи?“ Едно невинно животно трябва да е умряло, за да осигури облекло за тази виновна двойка. Това животно е картина на Христос, Който умря за нашите грехове.
Авел, вървейки в общото приемане на Божията воля, стигна до правилна преценка за себе си пред Бога. Затова той донесе от първородните на стадото си и от тлъстината им и принесе жертва на Бога от невинно животно, което да умре на негово място (Битие 4:4; Евреи 11:4). От Авел до днес пътят за приближаване до Бога е същият: човек може да го направи само чрез безгрешна жертва.
В Битие 8:20 ни е казано, че „Ной съгради олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.“
Що се отнася до Авраам, Битие 12:7 казва: „И Господ се яви на Аврам и рече: На твоето потомство ще дам тази земя; и там той съгради олтар на Господа, Който му се яви.“
В дните на Моисей пътят към Бога стана официален и регулиран. Приближаването беше установено особено в книгите Изход и Левит, където е установен редът на свещенството. Ако някой човек заобиколи медния олтар и се опита да се яви пред Бога по друг начин, различен от посочения в книгата Левит, той щеше да бъде поразен до смърт. Първосвещеникът трябваше да влезе с кръвта на невинно животно пред себе си, защото грешният човек може да влезе в присъствието на Бога само чрез кръвта на друг, който не е съгрешил (Евреи 9:7,25).
Днес приближаването до Бога е чрез личността и жертвата на нашия Господ Исус Христос. Разгледайте Евреи 10:19-22: И тъй, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Исуса, по нов и жив път, който Той ни е открил през завесата, сиреч, плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна увереност на вярата, като имаме сърцата си поръсени от зла съвест и телата си измити с чиста вода. Господ Исус Христос умря и възкръсна като единствения нов и жив път за приближаване до Бога. Той каза: Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14:6).
Днес никой не трябва да дава своето малко агне на свещеник, за да го принесе като жертва за своите грехове, защото Господ Исус принесе тази една върховна жертва за греха веднъж завинаги (Евреи 10:10,12)! Отделете малко време и прочетете Евреи 10:18,26, на страница 13, за да видите още няколко мисли за греха.
