През годините и в няколко части на света мнозина са се опитвали да живеят в святост. Някои се оттегляха от общността, в която живееха, и се изолираха, дори отиваха далеч в пустинята. Един такъв „светия“ реши да живее на върха на висок стълб, разчитайки на други за ежедневните си нужди. Някои други се преместиха да живеят в пещери или колиби. По-късно се смяташе, че животът в манастир е добро решение. Въпреки това, Божият план за всички вярващи, мъже и жени, млади и стари, е те да живеят посветени на Него, където и да се намират. Всеки християнин трябва да живее под контрола на Светия Дух: дух, душа и тяло. Всички вярващи са насърчавани да представят „телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение“ (Рим. 12:1). Независимо дали са млади или стари, всички са призовани да представят телата си за Божия слава, като дар или жертва на Него, в силата на Светия Дух и чрез лична вяра.
За да живеем по този начин и да угодим на нашия Бог, трябва да ходим „в светлината“. Виждайки себе си в Божията светлина, ние съдим себе си, оставяйки настрана собствената си воля и плътските похоти. Такъв живот на святост предполага самоконтрол, пълна преданост на нашия Господ. Нека изповядаме това, което не е според Бога, премахвайки го в силата на Светия Дух. Всички вярващи са призовани да „не се съобразяват с този свят, но да се преобразяват чрез обновяването на ума си (ст. 2–3). Нека бъдем отдадени на вършенето на Божията воля във всяка област на живота, докато Господ дойде. Колко окуражаващо е за вярващите да имат помощта на Светия Дух! Той осигурява необходимите ресурси за нашия живот, които са отделени за Бога, за Негова чест и слава.
