Някога всеки от нас държеше тялото си като средство, чрез което щеше да изразява собствената си воля. Някога всеки от нас казваше по същество: „Аз съм капитанът на тялото си и то ще служи на моите удоволствия.“ Предали ли сме го сега на Друг, за да служи на Неговата воля и да бъде използвано за Неговата служба и слава? Ние не извършваме никаква наистина интелигентна служба за Него, докато не направим това. Не можем да бъдем интелигентни в евангелието, без да видим, че такъв курс е единственият правилен отговор.
Несъобразяването с този свят, или епоха, ще ни бележи, доколкото неизбежно ще бъдем съобразени с Божията воля. Но Бог има Свой собствен начин да постигне това. Понякога виждаме съобразени християни, тъжно съобразени с тази епоха. Понякога също виждаме реформирани християни, които се опитват с много усилени усилия да имитират Христос и да правят това, което Той би направил. Това, което е поставено пред нас тук, е преобразеният християнин, преобразуването, което произлиза от ума отвътре към тялото отвън.
Нашият стих не говори за това, което Бог е направил или прави за нас. Той говори за това, което ние трябва да направим. Отговорността е поставена върху нас. Ние не трябва да бъдем оформени според тази епоха: ние трябва да бъдем преобразени. И двете неща, отрицателното и положителното, трябва да се осъществяват ден след ден. Обновяването на умовете ни и преобразуването, извършено чрез него, не са неща, постигнати в един момент веднъж завинаги, а нещо, което трябва да се поддържа и увеличава през целия живот.
