Целият кръг от Божиите мисли относно Израел, дадени от Исая
Исая заема първо място; и всъщност той е най-пълният от всички пророци, и може би най-богатият. Целият кръг от Божиите мисли по отношение на Израел е даден повече тук. Други пророци се занимават само с определени части от историята на този народ.
Моралното значение на книгата
Тук ще дадем разделението на тази книга по теми. В началото има вид объркване; въпреки това то помага да се обясни моралното значение на книгата.
И тук каква сцена се представя пред погледа ни! — тъжна в един аспект, но в същото време прекрасна и славна, като първите проблясъци на зората след дълга и студена нощ на мрак, разказваща за светлия ден, който скоро ще изгрее над сцена, чиито красоти едва се долавят, смесени с мрака, който все още ги скрива — сцена, която ще бъде оживена от слънцето, което скоро ще я озари. Човек се радва на тази частична светлина: тя разказва за добротата, енергията и намеренията на онзи Бог, Който е създал всички неща за осъществяването на Своите цели на благодат и слава. Но човек копнее за проявлението на пълнотата на това осъществяване, когато всичко ще почива в ефектите на тази доброта.
Двата характера на пророчеството
Такова е пророчеството. То е тъжно, защото разкрива греха, неблагодарната глупост на Божия народ. Но то разкрива сърцето на Един, Който е неуморим в любов, Който обича този народ, Който търси тяхното добро, въпреки че Той чувства техния грях според Своята любов. Това е Божието сърце, което говори. Тези два характера на пророчеството хвърлят светлина върху двойната цел, която то има предвид, и ни помагат да разберем неговото значение. Преди всичко, то се обръща към актуалното състояние на народа и им показва техния грях; следователно винаги предполага, че народът е в паднало състояние. Когато те мирно се наслаждават на Божиите благословения, няма нужда да им се показва тяхното състояние. Но, на второ място, през периода, в който народът все още е признат, то говори за настоящо възстановяване при тяхното покаяние, за да ги насърчи да се върнат към Йехова; и провъзгласява избавление. И в това, законът и така свързаните с него благословения, имат своето място като това, към което те трябва да се върнат. За това последната пророческа дума от Бога (Малахия 4) е изразителен пример. Но Бог добре познаваше сърцата на Своя народ и че те няма да се подчинят на Неговия призив. За да поддържа вярата на остатъка, верен сред това неверие, и за поучение на Своя народ по всяко време, Той добавя обещания, които със сигурност ще се изпълнят с идването на Месия. Тези обещания понякога са свързани с обстоятелствата на близко и частично избавление, понякога с осъществяването на беззаконието на народа в отхвърлянето на Христос, дошъл в смирение. Важно е да можем да правим разлика между онази част от пасаж, която се отнася до обстоятелства, които са били наблизо, и онази, която говори за пълно избавление, показано в перспектива чрез тези обстоятелства. Това е трудната част от тълкуването на пророчеството.
Използването на фигури в пророчеството
Бих добавил, че, въпреки че предметът на пророчеството не е фигура, все пак фигурите не само се използват широко, но често се преплитат с буквални изрази; така че при обяснението на пророческите книги не може да се направи точно правило за разграничаване между фигура и буква. Необходима е помощта на Светия Дух, както винаги е случаят при изучаването на свещеното слово, за да се намери истинският смисъл на пасажа. Това, което казах, е еднакво приложимо и за други части на писанието, и при най-тържествени обстоятелства. Псалм 22, например, е непрекъсната смесица от фигури, които представят моралния характер на определени факти, с други факти, разказани в простотата на буквата. Няма трудност в разбирането му. „Кучета ме обкръжиха; събранието на нечестивите ме обгради, прободоха ръцете и краката ми.“ Думата кучета дава характера на присъстващите. Този начин на говорене се среща във всички езици. Например, би се казало: „Той нарисува прекрасна картина на добродетелта.“ „Нарисува картина“ е фигура. Казвам това, за да не се прави трудност от това, което принадлежи на природата на човешкия език.
Съдържанието и разделенията на книгата
Сега преминавам към съдържанието на тази важна пророческа книга. Тя е разделена по следния начин: — Първите четири глави са отделни, образувайки един вид въведение. Петата също сама по себе си стои сама. Тя съди народа с оглед на грижата, която Бог е положил за тях. Но ще открием, че този съд е възобновен подробно в Исая 9:8. В Исая 6 имаме съда над народа с оглед на идващата слава на Месия; следователно има признат остатък.
Исая 7 формално въвежда Месия, Емануил, Сина на Давид, и съда над дома на Давид по плът; така че има сигурна надежда в суверенна благодат, но в същото време съд над последната човешка опора на народа. В Исая 8 имаме опустошителния асириец, който прегазва земята, но също и Емануил (предварително обявен в гл. 7), който накрая осуетява плановете му. Междувременно има остатък, отделен от народа и привързан към този Емануил; и се споменават обстоятелствата на мъка, през които трябва да премине отстъпническият народ, които завършват с пълното благословение, произтичащо от присъствието на Емануил. Това завършва с Исая 9:7; така че тук всъщност имаме цялата история на евреите във връзка с Христос. В стих 8 на глава 9 Духът възобновява общата национална история от Исая 5, прекъсната от този съществен епизод на въвеждането на Емануил. Той я възобновява от тогавашното настояще, посочвайки различните съдби на Йехова, докато не въведе последния инструмент на тези съдби — асириеца, жезъла на Йехова. И тук непосредственото избавление е представено като насърчение за вяра и като предвещание на окончателното унищожение на силата, която ще бъде жезълът на Йехова в последните дни. Йехова, след като е поразил опустошителя, представя (Исая 11) Потомъка на Давид, отначало в Неговия вътрешен морален характер, а след това в резултатите от Неговото царуване по отношение на пълно благословение и присъствието на Йехова, установено отново в Сион сред Израел. Така цялата история на народа ни е дадена в нейните основни черти, докато не се установи в благословение като Божи народ, имайки Йехова сред себе си. Само че трябва да се отбележи, че нищо не е дадено за Антихриста, нито за силата на звяра, нито за времето на скръбта като такова, защото това е периодът, през който евреите не са признати, въпреки че се занимават с тях, докато нашето пророчество говори за времето, когато те са признати. Заявено е в общи термини, че Бог ще скрие лицето Си от дома на Яков, а праведните по дух Го чакат.
От Исая 13 до края на глава 27 намираме съда над езичниците; било то Вавилон или другите народи, особено тези, които по всяко време са били във връзка с Израел; положението на Израел, не само сред тях, но и на всички народи в последните дни (това е Исая 18); и, накрая, съда над целия свят (Исая 24), и пълното хилядолетно благословение на Израел (Исая 25-27). От Исая 28 до 35 имаме подробности за всичко, което се случва с евреите в последните дни. Всяко откровение завършва със свидетелство за Божията слава в Израел.
В Исая 36 до 39 Духът разказва историята на част от царуването на Езекия. Тя съдържа три основни теми: — възкресението на Сина на Давид като от смърт; унищожението на асириеца, без той да е успял да атакува Йерусалим; и пленничеството във Вавилон. Това са трите големи основи на цялата история и състояние на евреите в последните дни.
От Исая 40 до края е много отделна част от пророчеството, в която Бог разкрива утехата на Своя народ и техните морални отношения със Себе Си, и двойната основа на Неговия спор с тях, било то с оглед на положението, в което Той е поставил нацията като Свой избран слуга — свидетел на Йехова, единствения истински Бог, в присъствието на езичниците, и техния идолопоклоннически провал — или по отношение на тяхното отхвърляне на Христос, единствения истински избран Слуга, Който е изпълнил Неговата воля. Това дава повод за откровението на остатък, който слуша този истински Слуга, както и за историята на обстоятелствата, през които преминава този остатък, и следователно в същото време за състоянието на народа в последните дни, завършващо с проявлението на Йехова в съд. Положението на Израел по отношение на идолопоклонническите народи дава повод и за въвеждането на Вавилон, за неговото унищожение и за избавлението на пленения Юда от Кир. Това идолопоклонство е една от темите, по които Йехова спори със Своя народ. Другата и още по-сериозна тема е тази за отхвърлянето на Христос. За повече подробности трябва да изчакаме, докато тези глави бъдат разгледани.
Състоянието на тези, към които е отправено пророчеството; Използването на чудеса
Пророчеството предполага, че Божият народ е в лошо състояние, дори когато все още е признат и пророчеството е отправено към него. Няма нужда да се отправя силно свидетелство към народ, който щастливо върви по пътищата на Господа, нито да се поддържа вярата на изпитания остатък с надежди, основани на неизменната вярност и Божиите цели, когато всички се наслаждават в съвършен мир на плодовете на Неговата настояща доброта — привързани, като следствие, към верността на народа. Доказателството за този прост и лесно разбираем принцип се намира във всеки от пророците. Не изглежда, че пророците, чиито пророчества притежаваме във вдъхновения том, са извършвали чудеса. Защото тогава законът е бил в сила, неговата власт е била външно призната; нямало е нищо за установяване; и властта на Йехова е била основата на публичната система на религия в земята според институциите, определени от Него Самия във връзка с храма. Пророците са настоявали на практическото задължение. Сред десетте отстъпнически племена Илия и Елисей са извършвали чудеса, за да възстановят властта на Йехова. Такава е верността на Йехова и Неговото търпение към Неговия народ. Нов обект на вяра изисква чудеса. Това, което е основано на вече признатото слово и което не изисква; приемането му като нов обект, не изисква никакви, каквото и да е увеличаването на светлината или претенцията към съвестта. Словото се препоръчва на съвестта на тези, които са научени от Бога; и ако има нови откровения, те са за утеха на тези, които са получили практическото свидетелство и по този начин са признали властта на този, който говори от името на Бога.
Сега ще разгледаме съдържанието на самото пророчество по-подробно.
